Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

След Германия и Полша страната ни е третата, подала иск в арбитражен съд

2 години и три месеца след като “Газпром Експорт” спря едностранно доставките на гориво за България, “Булгаргаз” е предявила претенция за 400 млн. евро срещу компанията в Арбитражния съд на Международната търговска камара в Париж. Това съобщиха във вторник от “Булгаргаз”.

България и Полша бяха първите страни в ЕС, на които “Газпром” затвори кранчето в края на април 2022 г., два месеца след инвазията в Украйна. Така се наложи “Булгаргаз” спешно да търси други доставчици в момент, в който цените на свободния европейски пазар бяха полудели именно заради нападението на Москва над Украйна.

От “Булгаргаз” припомнят, че в края на май 2024 г. са

изпратили покана за доброволно уреждане на претенцията

съгласно договора между двете компании. След като руската страна не е предприела никакви действия, “Булгаргаз” започнал необходимите стъпки, за да защити интересите си, се казва в съобщението.

Още след спирането на газовите доставки тогавашният финансов министър Асен Василев обяви, че договорът с “Газпром” е даден за правен анализ за възможностите за завеждането на арбитражно дело срещу руснаците.

Настоящият енергиен министър Владимир Малинов, който по онова време беше шеф на “Булгартрансгаз”, съобщи преди месец, че анализът се прави от международни компании.

Привържениците на идеята да се открие сметка в рубли, за да се възобновят доставките, както настояваше през април 2022 г. руската страна, твърдяха, че по-скоро “Газпром” ще ни осъди по клаузата “вземай или плащай”. При нея купувачът - “Булгаргаз”, е длъжен да плати договореното количество газ, независимо дали го ползва, или не. За да не се стигне до осъждане, тогавашното ръководство на “Булгаргаз” продължи до края на годината

да подава всеки месец до Москва заявки за количества, на които “Газпром” изобщо не отговаряше

След отказа да плащаме за руския газ в рубли прокуратурата дори повдигна обвинения срещу бившия енергиен министър Александър Николов от кабинета на Кирил Петков, на заместника му Данаил Николов и на ексшефа на “Булгаргаз” Людмил Йоцов за това, че още преди спирането на кранчето от “Газпром” не били предприели мерки за алтернативни доставки. Това дело обаче не стигна доникъде.

България не е единствената европейска държава, която води дела срещу “Газпром”. Досега са известни два такива случая. Наскоро Международният арбитраж в Стокхолм

уважи иска на германската “Унипер” за над 13 млрд. евро обезщетение

срещу “Газпром” заради спирането на доставките за Германия в късната есен на 2022 г. Тогава руснаците също поискаха от германците да им плащат горивото в рубли.

През май 2023 г. полската “Юлопол газ” поиска пък компенсация за загубите от “Газпром” по същия повод в размер на 1,45 млрд. долара.