• За 8 години стандартът ни на живот се повиши с 8%, а за последните 2, откакто служебни кабинети си предават щафетата, с 9 на сто и стигнахме 64% от средния за ЕС
• За този период с "мръсна газ" изпреварихме съседите си от Балканите и почти се изравнихме по благосъстояние с гърците

Противно на всички очаквания, удивителното „цунами", обхванало политиката от 2021 г. с пет служебни правителства и две редовни, като най-дългото управление бе 9 месеца, изглежда, се отразява добре на икономиката. Или поне не я удря толкова зле, колкото „търговците на страх" се опитват да ни втълпяват. От тази гледна точка шестият служебен министерски съвет определено не е повод за всенародно тюхкане.

Аргументите в тази посока са няколко. Първо, знаков индикатор, показващ, че стандартът на живот се повишава, започна рязко да расте, след като стартираха турбуленциите в политиката. За илюстрация ще го сравним с периода от 2012 г. до 2020 г., когато имахме редовни правителства. Тогава брутният вътрешен продукт на човек от населението спрямо покупателната способност е нараснал от 47 на 55 на сто. Или за 8 години с 8%. След това обаче скокът е много по-впечатляващ. От 2021 г. до 2023 г., само за две години, когато служебни правителства си предават скоростно щафетата, ръстът е 9%. Благодарение на това стандартът ни в момента е 64% от средния за ЕС и по този показател почти се изравнихме с Гърция, която доскоро бе абсолютно недостижима за нас.

Но това не бе единственият подвиг в икономиката.

Макар че по показателя БВП на човек от населението според стандарта на покупателната способност бяхме на приблизително едно ниво с някои страни от Балканите, то днес те са далеч зад нас.

Ако при нас този индикатор е 64% от средния за ЕС, в Сърбия за миналата година той стигна 46%, а в Черна гора – 52%. В Северна Македония дори тръгна надолу, падайки до 41%, а в Албания и Босна и Херцеговина все още е 35%.

В резултат на всичко това тези дни водеща банка публикува прогнозата си, че очаква ускоряване на растежа на БВП у нас до 2,5% през 2024 г. и до 3,1 догодина. Причината е ръстът на частното потребление и реалното повишение на заплатите и кредитирането на домакинствата. Заедно с това стана ясно, че най-вероятно инфлацията ще се понижи още и ще слезе под 2,9% за 2024 г.

Но това съвсем не са единствените плюсове от тресежите във властта. Един от най-важните атестати, че икономиката се справя добре, са рекордните пътувания на българи в чужбина, регистрирани от НСИ от декември насам.

Примерно през миналата турбулентна политическа година 3 млн. българи са пътували извън граница с цел почивка, което е със 700 хил. повече от тези през 2019 г., когато имахме редовен кабинет. През март НСИ регистрира 19% повече българи, пътуващи в чужбина, в сравнение със същия месец на 2023 г.

Нещо повече. За тази година до април общо 707 хил. души са пътували, като от тях воаяжите на 270 хил. души са били със служебна цел. 

Данните за 2023 г. в сравнение с тези през 2022 г. също са окуражаващи. През миналата година са отчетени почти 3 млн. пътувания на българи в чужбина с цел почивка, което е с над половин милион повече, отколкото през 2022 г., и с над 700 000 над нивото от 2019 г., когато имахме редовен кабинет.

Тези успехи обаче не бива да ни главозамайват. Само преди дни Евростат съобщи, че у нас 30% живеят в риск от бедност. Ако вникнем в детайлите на проучването, става ясно, че етническият състав на тези хора е много интересен. Там най-висок относителен дял имат ромите - 65%, след тях е турският етнос и на последно място са етническите българи – 14,3%.

Освен бедността, вилнеещото „торнадо" в политиката от 2021 г. има още един минус. И той е, че ако имаше сериозно правителство, което не е изкушено от популизма, инфлацията много по-рано щеше да намалее, което би увеличило шанса ни за приемане на еврото.

Изпуснатите до момента милиарди по Плана за възстановяване и устойчивост също влизат в тази графа „пропуснати ползи". Вместо в сметките ни да са влезли вторият и третият транш – съответно 653 151 273 евро и 711 702 214 евро - и вече да чакаме четвъртия, каквато бе прогнозата за 2024 г. за 521 644 766 евро, срещу тях се мъдри една голяма знакова нула.

От друга страна, няма никаква гаранция, че ако имахме редовни правителства, вече щяхме да се разплащаме в евро или да се радваме на милиардите по ПВУ. И причината е, че популизмът е толкова вирусно заразен, че трудно би се сформирал кабинет, който да му устои.