Историята помни много случаи, когато даден режим прибягва до масово унищожаване на печатни издания, но в крайна сметка нито един от тях не се е оказал успешен.

Един от първите примери в това отношение е във Флоренция. Там след нахлуването на френския крал Шарл VIII през XV век властта попада в ръцете на доминиканския монах Джироламо Савонарола.

Ревностен във вярата си, той установява "християнска и религиозна република" и се обявява за

очистване на Римската

църква от покварата

С пламенното си слово наричаният с право от някои предтеча на протестантството убеждава тълпите, че трябва да се откажат от всичко, "свързано с моралния упадък". Така през 1497 г. фанатичният радетел за "чисто" общество заедно със свои последователи издигат огромната "Клада на суетата" в центъра на Флоренция, смятана за перлата на Ренесанса.

Там са струпани всички "неудобни" книги – от "езически" автори до творбите на "неморални" поети, "неприлични" картини и скулптури, музикални инструменти, модни дрехи, козметика, огледала и дори шахматни дъски и други настолни игри. Под одобрителните викове на тълпата тези духовни съкровища са погълнати от огъня на "Плаца дела Синьория". В него изчезват завинаги шедьоври на ренесансовото изкуство, включително на творци от ранга на Ботичели.

Но много скоро ентусиазмът на привържениците му стихва и отстъпва място на разочарованието от жалкото политическо и икономическо състояние на града. В един момент се стигнало до стълкновения, народът се разбунтувал, а папа Александър VI (Родриго Борджия) се възползвал от ситуацията и на 13 май 1497 г. отлъчва самозабравилия се монах от църквата. Нещо повече, на следващата година го осъжда на смърт. В крайна сметка Савонарола и най-верните му поддръжници са обявени за еретици и са изгорени точно на мястото, където година по-рано са организирали "Кладата на суетата".

Другата известна радикална

разправа

с печатни

произведения

идва със зараждането на тоталитарните идеологии през ХХ век. През годините на Гражданската война в Русия (1918 – 1922) като част от културната революция болшевиките разграбват библиотеките, за да изгорят книги, които противоречат на идеологията им.

През 1933 г. щафетата е поета от нацистите. По инициатива на националсоциалистическия Студентски съюз в Третия райх за борба "срещу негерманския дух" също масово са забранени редица печатни издания и се изгарят

книги на автори,

заклеймени от режима

Наред с произведенията на идеологически противници като Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Карл Кауцки, дългият списък за унищожение включва и книги на множество други писатели и интелектуалци само защото са пацифисти или имат еврейски произход. От немскоезичните автори в списъка за изгаряне попадат Стефан Цвайг, Бертолд Брехт, Хайнрих Ман, Ерих Кестнер, Зигмунд Фройд, Алберт Айнщайн,  Франц Кафка, Ерих Мария Ремарк и Херман Хесе, както и много други видни представители на литературата и науката.

Не са пощадени дори имена като Виктор Юго и Ромен Ролан, американските писатели като Джон Дос Пасос, Теодор Драйзер, Ф. Скот Фицджералд, Ърнест Хемингуей, Джек Лондон и Ъптън Синклер, британците Джоузеф Конрад, Олдъс Хъксли, Хърбърт Уелс, ирландците Джеймс Джойс и Оскар Уайлд, както и

много видни представители

на руската литература,

включително Фьодор Достоевски и Лев Толстой.

Любопитното в тази връзка е, че дори прословутият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс отказал да присъства на тези

позорни за интелекта

сборища

Въпреки отявления си антисемитизъм той се уплашил и не приел да произнесе мотивационна реч в полза на изгарянето.

Но и без него в годината на идването на фашистите на власт аутодафетата стават масово явление и се провеждат в центровете на над 50 града в Германия.

Така по своеобразен начин се сбъдва пророчеството на Хайнрих Хайне от 1821 г.: "Там, където горят книги, в крайна сметка ще горят и хора". По ирония на съдбата големият германски поет от еврейски произход също е сред авторите, чиито книги публично са предадени на огъня през 1933 г. на "Опернплац" в Берлин.

Макар че Хайне е написал едни от най-силните оди във възхвала на германския дух, по време на националсоциализма той също е забранен, а всички негови паметници са разрушени.

Не е пощадена и

безсмъртната му

творба,

базирана на епоса на древните германи "Лорелай", която е обявена за дело на неизвестен автор.

Цялото това безумие приключва през 1945 г. с капитулацията на режима на Хитлер. Тогава забранените автори не само са реабилитирани, а получават още по-голямо признание.

Забележително е също, че в годините на следвоенна разруха германците спонтанно и без всякакви разпоредби, наложени отгоре, сами унищожават писанията на злополучните цензори – Хитлер, Гьобелс и останалите идеолози на мракобесната цензура.