Сред останките на римска луксозна вила, принадлежала на тъста на Юлий Цезар, опожарена от изригването на Везувий, са открити свитъците, описващи последната нощ на философа

Представете си, че няколко човека от рождение живеят в пещера. Оковани са неподвижно с лице към дъното на пещерата. Зад тях има огън, който осветява пространството, а между огъня и тях има издигната стена. Зад нея минават хора, носещи различни вещи, които стърчат над стената. През целия си живот окованите виждат само сенките на тези предмети от сиянието на пламъка и не възприемат нищо друго за истина. Изведнъж един от тях е освободен и успява да разгледа всичко наоколо. Разбира, че навън съществува и друг свят. След това се връща и се опитва да убеди останалите, че реалността е различна, а не онази, която познават. Те ще му повярват ли, или няма да изневерят на очите си?

Тази драматична ситуация разглежда древногръцкият философ Платон в разказа "Митът за пещерата" от книгата си "Държавата". Хипотезата му е основополагаща в учението му за познанието и разбирането на живота.

Възгледите в творбата затвърждават мнението, че той е ученият, който прониква отвъд булото и описва света от различна гледна точка. За някои от по-смелите си прозрения за разпространението на езически вярвания дори е осъден на смърт от своя учител Сократ. Това го засяга дълбоко и смята за несправедливо да бъде екзекутиран за предлагането на алтернативни идеи.

Неслучайно и до днес неговите доктрини имат голямо влияние не само върху философията като специален клон на знанието, но и върху всекидневието на човека.

*Как е прекарал часовете преди да почине и какъв е бил животът му четете в брой 5 на списание "Космос".