"Бомбинг" драсканици срещу изкуство
- Фирми наемат артисти, за да облагородят стени, но процедурата за разрешенията е тромава
- Около 20 - 30 души в София работят професионално само това, трудът им струва хиляди левове
“Ако ще и Пикасо да е изрисувал места, на които това не е разрешено, ще бъде определено като вандализъм”, разсъждава един от признатите майстори на графити Йето, след като Столична община започна да разчиства надписите със спрей - първо върху Националния дворец на културата (НДК). Идеята е на кмета Васил Терзиев, който обяви, че София не може да прилича на гето и разликата между изкуство и обикновен вандалски акт е видима.
“Искаме да ограничим вандализма и да развием изкуството, и то да бъде част от облика на града ни. Да превърнем София в столица на градското изкуство", каза кметът.
НДК е емблематично място за София - непрекъснато се организират различни събития, панаирът на книгата и срещата на НАТО също се проведоха в Двореца на културата. Затова оттам именно започна работата по почистването, като
за да се намери най-ефективната технология, се тестват различни видове.
“Заедно с Дирекция “Сигурност” и ангажираните в администрацията звена се изготвя цялостна стратегия не само за почистването, а и за поддръжката, контрола и видеонаблюдението на зоните, които най-често биват вандализирани - обясняват от Столична община. - Изготвя се график за почистване на надрасканите стени в подлезите в централната градска част. Междувременно приоритет остава миенето на подлезите. Очаква се то да приключи до края на този месец, след което ще продължи активната работа по премахване на графити и тагове от подлезите.”
Инициативата на кмета породи дискусия доколко графитите са изкуство и доколко - вандалска проява.
По определение вандализмът е акт на разрушаване или негативно въздействие върху чужда собственост. От друга страна, творческият порив, който изразява социален или политически коментар, както и облагородяването на изоставени безстопанствени райони е изкуство, допълва Йето. Според него драсканици от типа ЦСКА или “Левски” не са графити и действително не трябва да загрозяват София. Същото казва и друг дългогодишен артист в тази област Венцислав Йосифов Jermain. “Имената на отборите, обидните думи или политическите коментари няма как да са изкуство. Някой обаче може да ги определи като съвременна форма на калиграфия и краснопис. Спреят е достъпна “медия” и всеки може да си го купи, но целта може да е различна - да крещи, да е на повече места, когато е вандалщина”, добавя Jermain.
“Бомбинг” - така на професионален жаргон наричат хаотичните и безстилови драсканици със спрей по стените, което най-често е нелегално. Младежите избират прикритието на нощта или се маскират, набързо пръскат избраното място и бягат, за да не ги хванат. При бомбинга момчетата не съобразяват нито стилово, нито цветово, нито естетически нещата. До голяма степен пишат или рисуват върху вече надраскани от други хора стени.
Нещо, което професионалистите никога няма да направят.
По негласни правила те никога не пишат върху творчеството на колеги
и се отнасят с уважение помежду си. Рекламните агенции търсят такива артисти при желание от клиенти да украсят стените на определени сгради.
В София в момента има около 20 - 30 души, които се занимават само с това. Иначе със спрей рисуват стотици – особено ученици, които искат да експериментират и да покажат себе си.
Всичко опира до регламентацията. Едва от миналата година има две места в София – под моста “Чавдар” и естакадата на гара “Подуяне”, където хората могат да изразят себе си. В Европа на много места са отстъпени подлези или стени покрай жп линиите, безопасни зони, в които всеки, който иска, може да нарисува или напише това, което го вълнува. Така е в Германия, Франция, Нидерландия, Италия. Някъде дори се организират конкурси за т.нар. монументална живопис. В Германия правилата са много строги – има дори специална полиция, която следи за вандалщини и нелегални рисунки по влакове и обществени сгради.
Освен под моста “Чавдар” и естакадата на гара “Подуяне”, има негласна уговорка, че авторите на графити може да рисуват по стените на речните канали – това е обществена собственост, но полицията не гони желаещите да оставят своя рисунка или надпис там.
“Ако искаш да се развиваш, ти си в патова ситуация – никой не ти позволява, а имаш порив. В световен план графитите влизат в музеите за изкуства и струват десетки хиляди долари – обяснява Jermain. - Дискусията у нас идва от факта, че голяма част е нелегална. Политическите провокации на Банкси също са започнали като вандализъм, но той се превърна в митичен творец. Най-често хората не харесват графитите върху чисто новите фасади и изолации. Когато навредят на личната собственост и са нещо, което не разбираш и не можеш да прочетеш, се отдръпват и не го оценяват като изкуство. По-познатите образи се възприемат по-лесно.”
В София вече има и процедури за рисуване на графити по проект – на частна фирма, може и да е на институция, училище. В общината с това се занимава художествено-експертен съвет, който оценява визуалните качества на предложението. “След това си наемаш вишка, която те изкачва на височина, работиш по 1 - 2 седмици, за да направиш нещо по-изпипано, това е съвременна стенопис - наричат го mural art”, разказва Йосифов. Художниците на класически стенописи го определят като “бърз стенопис”.
Виждали сме ги на много места в София. Но за да се случи това, трябва да се вземе съгласието на собствениците на сградата, да мине през окончателно одобрение и на главния архитект. Работата не е евтина, защото често се търсят спонсори за начинанието. Наемът на вишката е 200 лв. на ден. Като материали освен спрейовете е необходима и фасадна боя - обикновено в големи количества, защото не става дума за малки площи. Спрейовете са по 7 - 8 лв. И така се натрупват хиляди левове като сметка. Отделно никак не е евтин и творческият труд на артиста.
Но най-трудно е да се премине през цялата процедура по набавяне на документацията.
Проектът трябва да се представи предварително, като се направи колаж между стената и рисунката.
“Абсурдът е, че ако искаш да сложиш реклама, процедурата е опростена, докато ако искаш да направиш художествено произведение, отнема месеци. Това може и да откаже хората, които са съгласни да отпуснат бюджет. Не им се чака месеци за разрешението”, добави Йето.
Той разказа и за проектите, с които се рисуват училищата. Артистите са обърнали внимание на администрацията, че е много важно именно там да се покаже изкуството на графитите, понеже голяма част от бомбинга се прави от ученици.
“Общината работи за развиване на определените досега локации и създаване на допълнителни зони. Това ще окуражи артистите да творят и да изразяват себе си, без да нарушават закона и без да загрозяват градската среда”, отговарят от екипа на кмета Терзиев. Те призовават всеки гражданин, който стане свидетел на подобни вандалски действия - нерегламентирано писане, драскане и рисуване, да сигнализира незабавно органите на реда или да подаде сигнал в Оперативния център на Столичния инспекторат на тел. 02 987 55 55.
Санкцията, предвидена за това нарушение, е от 300 до 2000 лв.
Администрацията на общината работи заедно с графити организации, за да се очертаят съвместно ефективни мерки за ограничаване на безразборното драскане върху фасадите на публични и частни сгради, подлези и други обекти в градската среда. “Един от начините за справяне с проблема е като в процеса се интегрират и младежи, които сами да разберат разликата между вандалски прояви и изкуство. Друг начин да се намали драскането е като се създадат легални места за практикуване на този вид изкуство", казват още от Столична община.
Но докато се регламентира процесът, споровете ще продължат.
Най-четени
-
Министерски син, пиян и без книжка, преследва кола, изпреварила го по "Цариградско шосе"
Един от най-типичните примери от категория "височайши синчета" гамени е Георги Стефанов-Жорж", син на финансовия министър в правителството на Народния блок (1931-1934) Стефан Стефанов
-
Галерия Оръжията за победа на Израел
Невероятни технологии се крият зад чудесата, демонстрирани от евреите както на бойното поле, така и в разузнаването Част от иновациите са специално за война в градски условия "Наистина не мисля
-
Защо не си поискаме най-ценните старобългарски книги като гърците?
Къде са най-ценните старобългарски книги? Често ми задават този въпрос. Отговорът е по-скоро тъжен. Огромната част от тях не се съхраняват или пазят в България, а в чужбина. Ето един кратичък списък
-
Маричков не се спъна в нищо, нямаше в какво. Мина поне 5 метра, докато падне
Маричков се е чувствал добре през целия ден На сцената беше незаменим до последно, имаше невероятно запазен глас, казва Тотев Не се е спънал в нищо, защото нямаше в какво да се спъне
-
Галерия Портата към ада ли са черните дупки, поглъщащи Сибир
Последният кратер изуми световната научна общност с идеално кръглата си форма Ледените вулкани, както и суфозията в Турция, където изчезна цял воден басейн, са изолирани явления