Нареждането на премиера Главчев до постоянния представител на България в ООН да гласува с "въздържал се" резолюцията за Сребреница - пък макар и като "част от процеса на комуникация" между София и Ню Йорк - се вписва тревожно в неблагоприятно развиващия се процес на обединение на прокремълските сили в Югоизточна Европа и Балканите. Оформящата се ос Орбан - Вучич - Додик - Мицкоски води до разделение на нашия регион между политическите и националните сили, поддържащи европейската и атлантическата интеграция, и тези в подкрепа на стратегията на Путинова Русия за разделение и противопоставяне на страните в Европа.

Резолюцията за Сребреница не внася нищо ново в позициите на международната общност по повод на клането, на което сръбските военни лидери Младич и Караджич подложиха цялото мъжко население, включително юношите - над 8000 души - на този босненски град през 1995 г. Целта на резолюцията е да установи дата за международно поклонение пред жертвите на това клане. Позицията на България по повод на клането в Сребреница винаги е била категорична и ясна в продължение на десетилетия. Внушението да се гласува "въздържал се" е отстъпление от тази позиция, което няма друго разумно обяснение, освен непублични политически сметки за "присламчване" към Белград по причини, които не са публично защитени.

Политическата ос Будапеща - Белград - Скопие има ясно изразена антибългарска насоченост - освен безспорния си афинитет към политиката на Кремъл за дестабилизация на региона. В Белград се разгръща все по-активна антибългарска кампания, водена на най-високо политическо ниво. (Припомнете си скорошните изявления на вътрешния министър Вулин, участивто на сръбския патриарх в антибългарски мероприятия и т.н.) Корпоративни кръгове от най-близкото обкръжение на Орбан в Будапеща притежават голям брой медии в Скопие, които се отличават с най-яростни антибългарски позиции. Не съществуват абсолютно никакви основания София да прави каквито и да било услуги - особено по поводи като клането в Сребреница - на режима в Белград, който е пряк наследник на режима на Милошевич, нито на автократа от Будапеща. Орбан открито практикува мисията на Троянски кон на Москва, чието партньорство вече се отказва от редица десни политически сили в Европа, които доскоро се считаха за негови съмишленици - партиите на г-жа льо Пен, на италианския премиер Джорджа Мелони и т.н.

Всеки флирт с новосъздадената прокремълска ос Будапеща - Белград - Баня Лука - Скопие от страна на официална София представлява опасен компромис с българския национален интерес, който изисква максимално успешна интреграция на Западните Балкани в ЕС и в общата стратегия на Европа и НАТО за сигурност. По време на гласуването на резолюцията за Сребреница в Общото събрание на ООН сръбският президент Вучич разигра емоционален етюд със сръбското знаме, целящ да внуши, че резолюцията е насочена срещу сръбския народ и сръбската държава. Това, разбира се, не отговаря на истината, освен ако самият Вучич няма за цел да сложи знак за равенство между действията на босненските сръбски касапи Младич и Караджич, и позициите и интересите на Сърбия като европейска и цивилизована страна. Позицията на България никога не е слагала подобен знак за равенство между Сърбия от една страна и престъпленията на босненските сръбски главатари - съмишленици на диктатора Милошевич от друга. Тази българска позиция за ясно разграничение трябва да остане непроменена - иманно защото Сърбия е наш съсед и кандидат за членство в ЕС, чието задължение е да отхвърли престъпленията, свързани с нейния управляващ режим от 90-те години.

От Фейсбук.