Тежката битка на откривателя на тракийския шедьовър проф. Китов, преди да проблесне златото в могилата Голямата Косматка

Археологията е повече от наука, изучаваща човешката дейност в миналото. Тя не се побира в сухи формулировки, защото е и романтична авантюра, приключение, понякога рисковано пътуване във времето, както и неописуема радост и естетическа наслада от откритията на значими артефакти. Някои от нейните резултати са толкова зашеметяващи, че веднага се превръщат в безценно съкровище не само за отделни държави, а и за света като цяло. Достатъчно е да си спомним за Помпей в Италия, теракотената армия в Китай, Розетския камък в Египет... Те променят не само представата за миналото, отварят ни очите за загинали цивилизации, но влияят и на настоящето, като карат милиони хора ежедневно да пропътуват огромни разстояния само за да ги зърнат отблизо. Но има и находки емблеми, които поразяват с красотата и изяществото на изработката на древните майстори.

Примери за такива всепризнати културни икони, дошли при нас от дълбините на времето, не са много - сред тях безспорно са маската на Тутанкамон и главата на Нефертити в Египет, "маската на Агамемнон" и древногръцките и древноримските статуи, украсявали прочути храмове. Най-хубавото е, че в наши дни вече и България притежава такова чудо - главата на тракийския владетел Севт ІІІ. И тя не само че не отстъпва на горепосочените, а в някои отношения дори ги надминава – факт, широко признаван от световната общественост. "И ако не беше бронзът, никога нямаше да видя открития наскоро в България бюст на цар Севт III - пише например в своя статия в "Гардиън" журналистката Лора Къминг, след като е разгледала прочутата глава. - Със своите напрегнати намръщени и избухливи очи, това беше чудо на портретната скулптура: живо присъствие, запазено непокътнато през вековете. С несравнимо умение той можеше да бъде изваян и от ренесансов скулптор, но всъщност е създаден две хиляди години по-рано. В изкуството няма прогрес, както се казва, има само промяна."

Истинско приключение, което трае почти цял живот, е намирането на шедьовъра на тракийското изкуство от археолога Георги Китов, след като в продължение на цели 23 века бронзовата глава е била заровена в могилата Голямата Косматка. Често с право сравняват откривателя й с Индиана Джоунс. И макар че откритията му понякога не са толкова атрактивни и са от друго естество, и той подобно на героя от популярната холивудска сага е бил бунтар и е трябвало да мине през много изпитания, докато стигне до безценното съкровище.

След години на усилено копане най-после идва и историческият момент. Звездният миг с намирането на бронзовата глава пред входа на могилата е добре описан. „Календарът сочеше 21 септември 2004 г. - пише д-р Китов в своята книга „Могили, храмове, гробници – записки на един могилар" - Започнахме да дълбаем. Металотърсачът мълчеше. В един момент той се обади с едва доловимо писукане. Започна мъчително сваляне на камъни. Сигналът се усилваше до момент, в който стана оглушителен. Беше ясно, че има масивен предмет от цветен метал. Един камък на мястото на най-силния сигнал оставаше непоклатим и Джевад (член на експедицията – бел. ред.) го определи като „облия камък" и се зае с него. Без успех. Той не помръдваше. В този миг изпод космите на четката се очертаха врязани линии. „Облият камък" беше глава от бронзова статуя на мъж." Главата е наистина уникална. Тя е почти в естествена големина с буйни, грижливо подредени коси, мустаци и брада, интелигентно, одухотворено, благородно изражение.  Има индивидуални особености – орлов нос, допълнително монтирани в очните вдлъбнатини очи от стъклена паста и стрит алабастър. В стремежа си към реализъм ваятелят е моделирал и малка бенка на лявата буза, както и белег от рана – вероятно от меч, от дясната страна на челото. 

Възхищението на учените е огромно, но тогава все още не се знае кой точно е претворен в бронз с такъв изключителен реализъм. Окуражени от откритието си, археолозите продължават разкопаването на могилата с удвоени усилия. Накрая стигат до входа на гробната камера, който е запечатан – сигурен знак, че тя е непокътната и вероятно крие несметни съкровища. С оглед на тези предположения и очаквания, проф. Китов веднага сезира съответните институции, които трябва да вземат специални мерки за опазването на скритите съкровища. Но мълвата за откритието дори го изпреварва. Вероятно тя е и причината за някои странни недоразумения, които съпътстват епохалното събитие.

„Бях на работа в София, когато ми се обадиха към 19 ч. и ми казаха: тръгвай, защото никой не е виждал подобно нещо! - разказва емоционално за паметния ден пред сп.„Космос" Александър Китов, син на прочутия ни археолог. - Пристигнах с влака посред нощ към 3 ч., когато вече бяха открили гробницата. Преди това баща ми се обадил на шефа на полицията и на кмета в Казанлък - те го познаваха много добре, и помолил за патрулка с четирима полицаи, защото са на прага на неограбена гробница и той самият не знае какво ще има вътре, но се вижда от коридора, че е непокътната. През това време, по неговия разказ, пристигат две лъскави коли, представят се за някаква охранителна фирма и казват: „Проф. Китов, ние ще ви охраняваме безплатно!". Те идват два часа след като се разбира за новината. Баща ми имаше контакти и защото се усъмнил, че "безплатно" ще го охранява частна фирма, проверил информацията, но се оказва, че такава фирма не е регистрирана в България и не съществува. След това, малко като виц звучи, но е факт, той се свързва с шефа на полицията в Казанлък, а онзи не посмял да вземе решение и се обажда на областния началник на полицията в Стара Загора. Добре, но и той също не посмял да реагира и се обърнал към главния секретар на МВР - тогава Бойко Борисов, и му представя обстоятелствата как „мафията държи проф. Китов, който с екипа си влиза в неограбена гробница, в която се очаква да има съкровища". Бойко Борисов веднага се разпорежда целият наличен свободен състав на полицията в Казанлък да тръгва веднага към мястото - дори и хората, които са в отпуска, както и целият състав на специалните части в Стара Загора до 30 минути да са на обекта. Успоредно с това текат и информационните потоци – елитни учени като Велизар Велков, Александър Фол, Божидар Димитров - всички тръгват от София. През това време пристига дълга върволица от служебни коли с включени сирени по близкия път. Но точно 15 минути преди да забележат колоната от полицейските коли, вратите на двете лъскави коли се затварят и те се изнизват неусетно, както са дошли." Откритието от 4 и 5 октомври 2004 г. е документирано и на камера. Пръв в запазената гробница по право влиза проф. Китов. „Лъчите на електрическото фенерче проникнаха далеч в саркофагоподобната камера и се отразиха в жълта окръжност върху източния край на ложето и хиляди искри по повърхността – пише ученият за този напрегнат момент. - Сътрудниците ми започнаха да ме убеждават, че отблясъците са от злато. Умерен песимист, аз се опитах да ги разубеждавам, като тайно се надявах те да излязат прави. Така и стана. Единствените думи, които успях да изрека от прага на камерата, бяха: „Злато, много злато!".

Как проф. Китов достига до прочутото си откритие, четете в новия брой на сп. Космос