"След спечелването на изборите членовете на партията се бяха увеличили многократно. Преди вота „Народно щастие" имаше регистрирани едва 83 партийци. За по-малко от месец броят им беше нараснал до 670 хиляди. Всеки искаше да участва по някакъв начин във властта – този сладък, мързелив и доходоносен занаят.

Днес Арена „Армеец" беше пълна до краен предел. Имаше дори хора, насядали по стълбищата. Малък инцидент стана във фоайето преди началото на конгреса – делегати се сбиха за безплатните знаменца, които организаторите им раздаваха. Но това беше бой между съмишленици, между хора, които споделят общи партийни идеали. Както невръстни братчета се бият за играчките си.

На огряната от прожектори сцена беше поставен президиум – дълга маса с покривка от зелено сукно. На него щеше да седне партийното ръководство. Зад президиума имаше огромен надпис от стиропор – „Народно щастие". А над надписа – портрет на Синтия в цял ръст висок около десет метра.

Водеща на конгреса беше Лили Дрец. Тя застана зад микрофона и беше посрещната с бурни овации от делегатите.

- Дами и господа – каза тя. – Посрещнете изпълнителното бюро на политическа партия „Народно щастие".

На сцената излязоха Цецо Бицепса, Чони, Хутата, Ваня, маг Дилайла, Сашо Брадъра, Мишката и Асен Човечки. Помахаха на публиката и заеха местата си в президиума. Само столът в средата, който беше доста по-висок и наподобяваше трон, остана празен.

- А сега – каза с драматичен тон Лили – нека да посрещнем и председателката на партията – госпожа Синтия Стоянова.

Синтия излезе с къса кожена пола и кожено бюстие. Залата избухна в невиждан възторг. Станаха на крака, развяха знаменцата и започнаха да скандират „Син-ти-я! Син-ти-я!". Култът към личността е вечно жив в сърцата на българите.

- Не ви чува-аа-а-ааа-м! – извика Синтия и сложи ръка зад ухото си.

Залата изрева още по-силно.

- Благодаря ви! Обичам ви! – каза партийната лидерка и застана зад трибуната.

Аплодисментите обаче не стихваха. В продължение на седемнайсет минути делегатите стояха на крака, викаха и скандираха името на своята лидерка, изпаднали в екстаз. Никой друг в тази зала не бе получавал толкова много народна любов.

Когато овациите все пак приключиха, Синтия отвори папката с доклада си и започна да чете.

- Уважаеми дами и господа, ние победихме. Нашата партия най-после поведе България към заслужено щастие.

- Щас-ти-е! Щас-ти-е! – започнаха да скандират делегатите и отново станаха на крака.

- Благодаря ви – усмихна се Синтия и продължи да чете. – Никога преди нашият народ не се е чувствал по-добре. Кажете ми, има ли кебапчета за всички?

- Имааааа – изрева залата.

- Има ли бира за всички?

- Имааааааа.

- Какво искате повече?

- Нищоооо – извикаха делегатите и пак започнаха да скандират „Син-ти-я! Син-ти-я!"

- Но най-важното е, че донесохме законност и справедливост. Всеки ден изпълняваме присъди над престъпници, които при предишната власт са се чувствали недосегаеми.

- Ууу – развикаха се делегатите. – Смърт! Смърт!

- Обичам ви! – каза Синтия, прати въздушни целувки към залата, направи си селфи за инстаграм и седна на трона в президиума.

Лили Дрец отново взе микрофона и пое ролята си на водеща.

- Поздрав към партийното ръководство ще отправят членовете на младежката организация „Мънички народни щастийца".

На сцената излязоха трийсетина дечица на пет-шест годинки. Бяха облечени в бели трика, а на гърдите им грееше образът на Синтия. Диригент на ансамбъла беше енергична леля с топирана коса. Дечицата се строиха в две редици, отнякъде зазвуча записана бодра йоничка и всички запяха:

Ние сме малки щастливи деца

Партията сгрява наште сърца

Скачай, танцувай, играй и се смей

Песни в прослава на Синтия пей!

Мими е вече във първи клас

Пълна отличничка във всеки час

Има си Мими чудна мечта

Партията да владее света.

Гошко в училище е хулиган

Вечно сърдит, неумит, изподран

Партията лоши деца не търпи.

Детска бесилчица ще му сглоби.

Ние сме малки щастливи деца

Партията сгрява наште сърца

Скачай, танцувай, играй и се смей

Песни в прослава на Синтия пей!

Делегатите бяха трогнати от детската чистота и невинност, от искрената вяра на тези малчугани в светлото бъдеще. Някои от майките в залата дори се просълзиха.

След този вълнуващ момент беше дадена почивка и всички излязоха във фоайетата да ядат безплатни кебапчета и да пият безплатна бира"

(откъс от романа "Певицата взема властта")

От Фейсбук.