Това което е смущаващо, е лекотата с която тълпите се втурват след всяко поредно вярване, заблуда или масово движение, което им се предоставя с голяма медийна лекота. Така е било, с още по-голяма сила в миналото, когато, макар и малобройни в сравнение със сегашното човечество, те са били по-невежествени дори от най-неграмотните наши съвременници.

Масовите психози са описани в исторически документи и те са достъпни за нас, защото имаме техните описания. Салемските вещици и масовата лудост, изискваща тяхната смърт на кладата, Хорото на Свети Вит и Танцуващата Чума в Страсбург от 1518 год, лудостта на лалетата в Холандия, когато примерно една луковица от черно лале е струвала колкото цял замък, епидемията от смях в Танганайка, когато хиляди хора не са могли да престанат да се смеят и плачат до смърт безпричинно, в течение на една цяла година и много други, показват някакъв фундаментален проблем с човешката психика, когато тя е подложена на колективен натиск отвън.

Тоест, индивидуалната разсъдъчна способност е лесно да бъде загубена в колективистично изстъпление, когато индивидуалните ограничения на т.нар. Нормалност, сякаш биват сринати в пожара на масовата лудост.

Революциите със сигурност са продукт на такива масови психотични състояния на свръх-възбудими хора. Но аз се замислям дали ранните фази на световните религии не са продукт на нещо подобно, споделено изживяване за нещо извънредно, за чудо, за свръхестествено явление, мнимо или истинско, което взривява тълпата и я отпраща в дебрите на непредсказуемото, което по-късно се превръща в история, легенда или религиозен феномен.

Религия принципно означава съединение, свързване между личности, общност и по основен смисъл — човешко единение. Може би дори и "въз-съединяване", установяване отново на загубена преди време важна връзка между хората. Но дали всичко в модерната епоха, което ни дели или свързва, е въпрос единствено на Библията, на Храма и на проповедите? Или пък разчитаме на непререкаемия авторитет на пророчествата на Иссая?

Нека поразсъждаваме по тази тема. Тя няма лесно да бъде изчерпана. Но лекотата, с която човешката тълпа се втурва подир всяко емоционално, крещящо, нестабилно същество, да не споненавам Тунберг или Жана Д'Арк, е плашеща.

Това е моето съмнение, относно всеки масов вулкан с религиозен характер, спрямо всеки публичен проповедник пред възбудими тълпи, склонни към групови халюцинации и хистерия и към лекотата, с която могат да се зародят всякакви религии.

Включително и комунизма.

*От фейсбук