Надсмиват ни се, че сме малко, тези дето мразим комунизма. Смятахме го с основание, за престъпен. Обявихме го за такъв. Прави са обаче те!

Процесът за унищожаването ни като родове и личности беше много ефикасен. Като брой останахме малко. Пребитите и смазаните не успяха да се въздигнат като значителна част от народа. Напираха жизнени и охранени хора, срещу малобройните концлагеристи. А те, а днес и техните деца, ни завряха в миша дупка. Не само своите противници, но даже техните деца. Ако те бяха успели да родят своето малобройно поколение, разбира се, тези деца бяха маргинализирани и изтикани завинаги от образование и достойно място в обществото. Освен, ако не се решиха да се подчинят на властта. Малцина имаха шанс.

Това е геноцид, господа съдебни заседатели! Моля за намаление на присъдата! Или за отмяната ѝ. Ако е възможно! Защото съдиите са същите, само дето са дегизирани различно. След нас от такива оцелели няма да има следа. Да извикаме еколозите да защитят изчезващите видове?

*От фейсбук