Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Д-р Любомир Канов, психиатър
СНИМКА: АРХИВ
Д-р Любомир Канов, психиатър СНИМКА: АРХИВ

Интересно е да наблюдаваш млади българи, които са се сдобили с пари. Да кажем, доста пари и то бързо и неочаквано. Вероятно незаслужено.

Но каква промяна в тези най-често тантурести младежи, какъв разгул на татуировки, кожени якета и пръстени, какви варианти на гологлавски фризури!

Но най-потресаващото, поне за мене, са техните походки. Дали е от джима, където изхвърлят и вдигат тонове желязо с цел натрупване на вратни мускули, дали прекомерното развитие на бедрени квадрицепси, но тези млади хора започват да ходят разкрачено по особен, неописуем начин. Разбира се, ако решат да излезнат от колите си и да тръгнат по разбитите тротоари на нашите градове. Това което се хвърля в очи е, че тяхната походка заема почти целия тротоар. Трудно е да се разминеш с техния клатушкащ се масивен корпус, защото те стъпват не пред себе си, както останалите пешеходци, а встрани от тялото, разкрачени, с цел да избегнат протриване на междубедрието си. Щадят се.

Ами, няма как, налага се да ги заобикаляме. Иначе са млади хора, но при всяка тяхна стъпка се чува сумтене и пъхтене. Трудно се движат пеша. Защо ли така? Накъде ли отиват? Изглежда, имат някаква цел, но малките им сбърчени челца не я издават. Сигурно е важна. Техният бос може би ги е изпратил на някаква мисия? Но защо толкова разкрачено, защо?

А може и да са били просто едни добри, не много умни деца, които са решили да станат силни физически, да се напомпат със стероиди и да живеят лесно, придобивайки властта да можеш да пребиеш някого по поръчка.

А може би не? Странни хора, странни походки. Надявам се да са ОК, в края на тротоара...

*От фейсбук