Иван Иванов, който в мрежата се появява като Тунджо и работи като директор на нощен клуб в Ямбол, е категоричен, че парите се харчат, остават трофеите и те са много по-ценни. От джоба той вади оригинално тесте карти от Лас Вегас и "карт протектор" (3-сантиметров гравиран с името на турнира метален диск, поставян върху картите, за да не бъдат прибирани от дилъра на маса - бел. ред.), които пази вече три години. В играта е от юни 2006 г., но дори сам не помни турнирите, в които е участвал.

- Играл си в Мейн Ивент на световните покер серии (SWPO) в Лас Вегас, печелил си турнира "ДиипСтак". Този град е символ на хазарта: рулетки, "едноръки бандити", неон, руси жени… Спорт или хазарт е покерът "Тексас холд 'ем"?

- Всеки го нарича различно. Това е разликата между покер-играча и комарджията. Правиш "стак" 300 евро (чиповете, които си спечелил - бел. ред) и си тръгваш. Много от покериграчите, които са на професионално ниво, имат дисциплината да станат. Това ги различава от комарджиите. Те не знаят кога да спрат, затъват. Покерът е начин на живот, но преди това - начин на мислене.

- Ще стане ли спорт покерът, така както той е признат, примерно, в Бразилия?

- При всички случаи ще бъде признат за спорт. Но кога, това вече е трудно да се каже. Зная, че са правени опити от федерацията. Но не зная докъде се развиха нещата.

- Най-голямото ти разочарование от покера?

- След като спечелих турнира в Лас Вегас. Никога не ме е боляло толкова, колкото след финала там. Бях първи по чипове, останали бяхме само 4 човека.

- Първи по чипове?

- По броя на чиповете имах $2 млн. Тогава направихме сделка - колко чипове може да вземе в две ръце. Вторият спечели, защото вече беше първи по броя на спечелените чипове, а от турнира аз взех 26 000 долара. И тогава извадиха уникално красива купа! Още ми се реве за тази купа! Имам грамоти, салатиери, други купи, но тази беше направо изключителна. Това остава, парите се харчат.

- Кое свое качество като играч смяташ за най-силно. Може би "покерфейсът"?

- Не, не е това. Аз съм емоционален, не съм най-добрият, но мога да се владея. Мисля, че най-силното ми качество е това, че съм постоянен.

- По какво можеш да отличиш един голям играч, такъв, който като го погледнеш, да знаеш, че е истински ас?

- По присъствието на масата. С една дума - поведението: спокойствие, начина на отиграването. Те не са стойкаджии. Примерно се играе на 2-5 евро. За покер на живо това е високо ниво. Хората около масата са уравновесени, бавни. В същото време, играят на ниво 1-2 евро - гледаш ги със слушалки, с качулки, с очила. Повечето от тези момчета си мислят, че екипировката ги прави добри играчи. А нали знаеш, казано е: "Брадата не прави философа". Тази игра е като живота.

- Какво имаш предвид?

- Ако си агресивен в живота, агресивен си и в играта.

- Тази "агресия" печеливш вариант ли е за "Тексас холд 'ем"

- Ако е премерено. Особено ако си настъпателен в момент, в който успееш да разчетеш, че противникът ти е със слаба ръка. Не е задължително да е по-слаба от твоята ръка.

- В тази премерена агресивност ли се събира блъфирането?

- Да, може и така да се каже. Който познава играта, ще каже - прекалената агресивност показва слабостл П оказва, че той иска да те изгони от ръката. Примерно качва залога, защото няма нищо.

- Тук се вади "кантарчето", слагаш такъв играч на теглилката и го мериш?

- Точно така.

- От покер на живо добре ли се печели?

- Да, особено лятото. През цялото време по морето има покер. Играя предимно "кеш", на живо. От това можеш да живееш много добре. Да речем, че е имало вечери, в които съм си тръгвал с 2000 евро. Но пък е трудоемко и на мен лично това вече не ми харесва. На живо не можеш да вземеш 10 000 евро, както това може да стане в турнир.

- С колко евро си започвал такава игра?

- С 200 при лимит 1-2 евро. Но в тази игра трябва да има дисциплина. Когато направя горница от 300 - ставам и си тръгвам. Това е разликата.

- Кое точно храни теб, жена ти, двете ти деца? Покерът или залата в Ямбол, в която работиш като директор?

- Да, хранят ме и двете, но ме хранят поравно.


Цивилни милиционери
дебнат край градинки
за заклети комарджии

Ако се изключат апартаментите на стара София, където френският вариант на покера се е играл винаги (бобени зърна вместо чипове, всеки по 1 ст.), в града имаше пет знакови места, където заклетите покерджии цепеха картите.

Край Магарешкия рай на сегашната Борисова градина, край бившия сгуриен терен на ВВС (на негово място сега е НДК), на пейките край стадион "Раковски" и в градинката на гара Подуяне, се раздаваха бързи ръце с ниски залози. Игри повече заради тръпката, отколкото заради самата печалба.

Пред повечето от тях се слагаше шахматна дъска, но обичайната група от кибици се свеждаше само до двама и в милицията лесно различаваха "тея, дето местят човечетата" и хазартните типове.

По времето на соца имаше и места, където законно се играеше и рулетка, Блек-Джек, зарове. Но там кварталните отговорници и куките от нравствения отдел на народната милиция не влизаха. Клиентелата е главно от добре проверени чужденци, а крупиетата така или иначе си работят за органите. Най-известното казино в края на 70-те години на миналия век е това на "японеца", както е наричан тогавашният "Витоша-Ню Отани".

Казино и контролиран от държавата хазарт освен на "Златни пясъци" и "Слънчев бряг" се играеше още и в пловдивския "Балкантурист-Тримонциум", който и досега редовно е посещаван от турски туристи за един уикенд за хазарт.