На път за Централна гара, попадам на таксиметров шофьор, който не продумва, ала взима завоите като бумеранг в пустинята на Нови Южен Уелс. Здрав стомах имам, стиснах зъби, рекох си, човекът се старае да стигна навреме.

Ама не.

По едно време на човека му писна да гледа столичните светофари и взе, че си пусна малко телевизорче. И загледа "Неизбежният Караколев". Доброволно, в злорад захлас.

В живота си не съм била толкова близо до това наистина да скоча от автомобил в движение.

*От фейсбук!