20-те години на Зарица между две снимки с двама крале
Майка ѝ все я коряла, че е непримирима. Но в Испания разбрала, че точно така функционира демокрацията
Двама испански крале държат ръката в Мадрид на млада дама. Единият е бащата Хуан Карлос през 2003 г., а другият - Фелипе VI. Втората снимка е от януари 2024 година.
На първия кадър е младо момиче - брюнетка с бяла делова риза, а на втория е вече блондинка в строга черна рокля. Жената от двете снимки е една и съща - министърката на туризма Зарица Динкова. Но животът ѝ между двете фотографии коренно се е променил.
С всичко, което прави днес, министърката се опитва да успокои своята покойна майка, която тревожно все питала: “Какво ще те правя такава непримирима?”.
Животът ѝ между завършването на университета “Комплутенсе” и Дипломатическа школа към Министерството на външните работи на Кралство Испания и туристическото изложение FITUR в Испания тази година е може би сбъдната мечта на едно момиче да стъпи в света на дипломацията.
Разчита на своите качества, а не на семейството си. Когато Зарица мечтае за Дипломатическата школа в Мадрид - една от най-добрите в света, единствената възможност е да кандидатства към посолството на Испания за професионалния курс в школата съвместно с магистърската програма на университета “Комплутенсе”.
Явява се и печели едно от двете свободни места,
след като вече е завършила международни отношения
в УНСС. Това е специалността, за която има най-голяма конкуренция, но въпреки това посочила при кандидатстването в нашето висше учебно заведение единствено нея. Майка ѝ дори ѝ се разсърдила за риска да остане отвън, ако не я приемат. А не можели да си позволят частен университет, защото баща ѝ починал скоро преди това, били трудни времена и имали ограничени възможности.
“Но когато животът те изправи пред трудности от много ранна възраст, започваш да живееш с нагласата, че нямаш право на грешка. И се научаваш да не чакаш и сам да си постигаш успехите”, казва Зарица.
Дипломацията я увличала от много малка. За нея това е често невидима и много фина механика на комуникация и изграждане на връзки, която обаче оставя траен отпечатък върху всеки аспект на живота. Изграждането на една туристическа дестинация и нейния устойчив образ пред света е свързан също с много дипломатически усилия за поддържане на доверието на чуждестранните партньори.
В курса в Испания били 60 човека от целия свят. Общежитието се намирало на територията на северния студентски град в Мадрид, подарена от кралското семейство - била една от най-луксозните и скъпи части на града, буквално на две преки от къщата на цар Симеон.
Общежитието предлагало изключително добри условия – с киносалон, басейн, библиотека, в която по време на сесия в полунощ дежурните сервирали топло мляко и бисквити. Имало спортни игрища и тенискорт.
Всичките колеги на Зарица Динкова били с подготовка на много високо ниво, а някои вече били работили като дипломати. 3 години преди българката в същата школа е учила и любимата на тогава все още престолонаследника принц Фелипе, с когото по това време вече се били разделили. Накрая тя си тръгнала и без принц, и без диплома.
В курса им бил и наследник на влиятелен вожд от Кот д’Ивоар, имали колега от Перу, проправил си пътя до дипломатическата кариера от индианско селце високо в планините - най-малкото от десетте деца от семейство кечуа.
Приятелка от Коста Рика,
която в момента е един от най-успешните им дипломати
и отдаден защитник на животните, спечелила доверието на Зарица завинаги, когато още в началото на учебната година в дома ѝ у нас починало любимото ѝ куче. Динкова изживяла загубата много тежко. Костариканката тогава оставила на чина ѝ красива кутийка с бижу и много мило послание.
Министърката на туризма учила и с бразилка, която била не само много успешна и в работата, и в курса, но и като професионална танцьорка на фламенко им преподавала уроци.
“С приятелката ми от Румъния, която в момента също има успешна дипломатическа кариера, бяхме единствените от нашия курс, които след това продължихме да работим в Брюксел заедно, отново след конкурси. Вероятно защото, идвайки от тези две държави, минаващи през най-тежкия си преход, бяхме изключително мотивирани. С голяма част от колегите си поддържам връзка и днес”, казва Зарица Динкова.
Интересното е, че самото отпечатване на дипломата на “Комплутенсе” – университет с над 400-годишна история, чийто политически факултет е в топ 20 на Европа, струвало около една четвърт от стойността на месечната стипендия.
“В Испания разбрах колко силна може да бъде гражданската активност
В нашето общежитие имаше правило поне два пъти седмично да участваме в доброволческа дейност, например занимания с деца в неравностойно положение, посещения на самотни възрастни хора. Бях част и от доброволческия екип за почистването на разлива, който нанесе огромни поражения по бреговете на Галисия след потъването на петролния танкер “Престиж”, спомня си Динкова.
Мисълта, че усеща как вдишва тази отрова с всяка глътка въздух въпреки защитното облекло, я накарала да осъзнае какви са последствията за местните жители - предимно рибарски общности, зависими от морето. Дала си сметка как едно невнимание, една човешка грешка може да преобърне живота на стотици хора, като унищожава природата и поминъка им.
Момичетата с шпатули остъргвали камък по камък и събирали отровата в големи кошове, а мъжете с лопати изгребвали лепкавия петрол от плажа и отнасяли кошовете.
“Лигавиците ти се възпаляват дори и през маската, очите сълзят постоянно
Търсиш всеки полъх на морския бриз, за да облекчиш поне малко дишането си. Усещането ще помня цял живот”, казва министърката.
Майката на един от най-добрите ѝ приятели от това време, който сега е директор на фондация “Реал Мадрид” за Африка и Близкия изток, им разказвала за прехода в Испания през 80-те години. Тя непрекъснато им повтаряла, че за да се променят нещата към по-добро, хората трябва да са бдителни в защита на правата си, но и стриктни в изпълнението на задълженията си.
“Аз самата винаги съм имала такава нагласа. Никога не съм се примирявала със статуквото и с несправедливостта. Именно в Испания открих, че това е нормалният начин да функционира едно демократично общество. И това е успехът и тайната на привлекателността на тази страна”, казва Зарица Динкова.
В школата тя натрупала много професионален опит, солидни международни контакти и увереност. Но запазила гражданската си непримиримост, за която майка ѝ като малка все я коряла.
“Но аз смятам, че за да си добър политик, трябва да бъдеш непримирим. В България е по-трудно отколкото на други места в Европа, защото няма правила за прозрачност на влиянията и отчетността. Липсва базисната етика. Така цинизмът и обезвереността намират почва. Трябва да променим именно това”, убедена е тя.
В личен план прощава лесно и бързо подминава лошите неща. Но и бързо регистрира фалша. “Винаги съм търсела и виждала доброто, хубавото, но без да се губя в пожелателното. Реалист съм както в живота си, така и в политиката”, откровена е министърката.
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните