• Като основни предизвикателства посочват образованието и здравеопазването у нас - непосилни такси за университетите и джипита само при платени здравни вноски

Бомбардирани улици, обстрелвани сгради, изпочупени прозорци и натрапчивото ехо на артилерийския обстрел. Хиляди погубени човешки животи. Това е обичайната гледка в Източна Украйна две години след началото на войната. Навършват се точно днес.

На 24 февруари 2022 г. сутринта Русия нахлува в Украйна от север, изток и юг, отваряйки три фронта - северен от Беларус към столицата Киев, южен от Крим и източен от Донбас към Харков. И слага началото на невиждан от около 30 години конфликт на Стария континент.

През последните шест месеца обаче войната е в кървава безизходица,

като никоя от страните нито печели, нито губи. Но продължава да отнема десетки, ако не и стотици хиляди животи и от двете страни, оставяйки след себе си огромен брой ранени и безследно изчезнали хора.

На този фон се разгръща и паралелна човешка трагедия - тази на разселените от домовете си украинци - над 10 милиона според данните на Върховния комисариат за бежанците към ООН към януари 2024 г. Именно в резултат на инвазията и тежките атаки около 3,7 милиона украинци са били прогонени от домовете си и са вътрешно разселени, а над 6,4 милиона - колкото населението на България, са потърсили убежище в други страни по света с надеждата за едно по-добро утре.

Така за първи път от голямата бежанска вълна от Близкия изток през 2015 г. се създаде безпрецедентна ситуация на масов приток на хора в посока към Европа. Тяхната участ обаче не е еднаква. Ако едни бягат със семействата си, други преживяват раздор именно сред най-близките си - не са малко случаите, когато

едната част от роднините бягат от окупаторите, други пък чакат “освободителите”

от изток и остават на място.

Заради ескалиращата ситуация през 2022 г. Европейският съвет единодушно прие решение за въвеждането на временна закрила за хората, бягащи от Украйна, позволяваща им пребиваване, достъп до образование, здравеопазване и до пазара на труда в различните държави в ЕС.

По тази линия България се превръща във временен втори дом за малко над 174 858 украински бежанци според данните от Държавната агенция за бежанците към 24 януари 2024 г., предоставени на “24 часа”. Толкова са общо издадените документи за временна закрила, въпреки че тези с валидни документи до 4 март т.г. са едва 69 789 - тоест близо

2/3 от пристигналите в България бежанци от Украйна са решили да търсят убежище на друго място

в рамките на ЕС. (Виж графиката.)

В първите месеци на войната големите морски градове Варна и Бургас у нас приютяват най-много украински бежанци. Впоследствие те се разпръсват из цялата страна – по-младите избират големите областни градове.

Семействата, състоящи се от жени и майки с деца, каквито са мнозинството, защото мъжете са мобилизирани, са пратени в почивни бази в различни курорти. Някои отиват при роднини и семейни приятели, но повечето започват да живеят под наем.

Поради характера на пазара на труда в България повечето украинци се ориентират в сектора на услугите - продавачи в магазини, козметични студиа и т.н. Въпреки това прииждащите у нас варират от професионалисти в различни сектори до такива с опит в търговията и занаятите. А езиковата бариера и манталитетът не се оказват пречка за адаптирането им у нас. При по-младите, бягащи от войната, не липсват и представители на т.нар. дигитални номади - онези, за които местоположението няма значение, стига да имат компютър подръка. Работят на свободна практика или по различни проекти, най-вече свързани с информационните технологии.

Такава е историята на 28-годишната Марина, която бяга от Харков още на втория ден от войната и след около месец пристига в София. Тя определя

манталитета на българите като по-близък до украинския в сравнение с този в Германия или Полша

А ниските данъци и разумните цени са едни от факторите, които благоприятстват престоя ѝ тук, споделя тя пред “24 часа”.

Обръща внимание на хубавата природа и климат, както и на добрите познания на българите по английски език. Въпреки това смята, че данъчната система не е опростена, особено за самоосигуряващите се. На въпрос дали е установила контакти с други украинци у нас, Марина споделя, че въпреки първоначалните затруднения в крайна сметка намира сънародници, най-вече чрез социалните мрежи. Засега планира да остане в България дори за по-дълго, ако страната продължава да предлага подходящи възможности.

Подобни са настроенията и на приятелите ѝ Дарина и Евгений. Като специалист по маркетинг, работеща онлайн,

Дарина подчертава сходството между София и родния ѝ Харков,

което улеснява адаптирането ѝ. Вече почти 2 години е у нас и не се е сблъсквала със съществени проблеми. Намира българите за любезни и симпатични, а езика - лесен за разбиране.

 Независимо от някои трудности Евгений също лесно се интегрира в България, харесват му хубавата природа и транспортната свързаност в София. Но най-много обича българската храна, особено вкусния хляб.

Броят на украинските бежанци у нас и издадените регистрации за временна закрила рязко контрастират с тези на близките и съседните на Украйна държави, които логично бяха на първа линия при приемането на бягащите от войната. Точно като такива

Германия и Полша приютяват близо половината от тях

Все пак заради близостта си, сходния манталитет и високото ниво на подкрепа Полша е на първо място от държавите, за които украинци кандидатстват за временна закрила - 1,64 млн. към декември 2023 г.

А на територията на страната има малко над 950 000. На следващо място е Германия - поискалите временна закрила украинци там са малко над 1 милион, но внушителните 1 139 690 бягащи от войната се намират в страната.

По линия на временната закрила всяка държава членка предлага различна помощ на украинците. Тези у нас посочват здравеопазването и образованието като основни предизвикателства. Според постановление на Министерския съвет от 5 май 2022 г. здравните осигуровки на малолетните и непълнолетни деца, както и на лицата в неработоспособна възраст (жени на възраст над 63 г. и мъже над 65 г.) се поемат от държавния бюджет. Бежанците у нас имат право и на достъп до пазара на труда, образование, както и медицинска помощ при спешни случаи.

Въпреки това украинците в активна работоспособна възраст споделят, че

за да имат право на личен лекар, трябва да платят накуп здравните си осигуровки

от началото на престоя си в България.

По отношение на образованието проблемите са свързани с висшето. За разлика от украинците с доказан български произход, останалите трябва да плащат такси като за граждани извън ЕС - средно 3 хил. евро на година е непосилна сума за желаещите студенти.

Такъв проблем не стои при по-малките. Според справка на Министерството на образованието и науката за "24 часа" за учебната 2023/2024 година

у нас се обучават 882 деца и 2886 ученици,

к;оито са с предоставена временна закрила. Още в началото на войната България помага на бежанците, осигурявайки от стоки от първа необходимост до езикови курсове - всичко, което дава възможност на бежанците да се интегрират. Не липсваха обаче институционален хаос, бюрократични неразбории и къде явна, къде пасивна дискриминация към новодошлите.

В Германия например украинските бежанци с временна закрила имат право на заетост на пазара на труда, здравни осигуровки и достъп до образователната система, както и на социални помощи. На един възрастен се полагат 502 евро на месец, а при двойка - 451 евро на човек месечно. Украинските бежанци могат да разчитат и на наемане на жилище за сметка на държавата. Бягащите от войната

в Полша имат право на безсрочно безплатно жилище

за уязвимите категории - многодетни семейства, хора с увреждания, пенсионери, бременни жени и майки с деца. За хората в активна възраст и работещите безплатното жилище е в рамките на 120 дни. И още - безплатно здравеопазване и образование, както и месечна издържка за всяко непълнолетно дете.

В Чехия пък държавата покрива разходите за настаняване на работещи бежанци за срок от 5 месеца, след което те трябва да покрият разходите си сами или да си намерят друго жилище. Уязвимите групи обаче, като деца, възрастни хора и хора с увреждания, продължават да получават безплатно настаняване. А според думите на чешкия министър на труда Мариан Юречка украинските бежанци допринасят за икономиката с до 15 милиарда чешки крони (около 591 млн. евро) под формата на данъци годишно в страната.

И у нас има експерти, според които квалифицирани и мотивирани украинци могат да са

глътка свеж въздух на пазара на труда,

който и без това отчита дефицит на кадри в почти всички отрасли. А освен икономическите ползи културните връзки между Украйна и България служат като мост, който насърчава чувството за сътрудничество между двете страни.

Местни и международни организации се активизират, за да улеснят интеграцията на украинските бежанци в българските общности, като например Сдружението на украинските организации "Мати Украйна". Организират се езикови курсове, програми за намиране на работа и културни събития, които улесняват адаптацията както на бежанците, така и на приемащите ги българи. Един от тези топли жестове бе именно на 24 май 2023 г., когато в шествие в центъра на София украинци отбелязаха Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност с надписи

"Благодарим на България за подкрепата" и "Благодарим на България за азбуката"

Пред "24 часа" изпълнителният директор на "Мати Украйна" Олена Коцева сподели, че на този ден провокатори са тръгнали да се саморазправят с шестващите с обвинения, че украинците "присвоявали" българския празник, нищо че в Украйна има повече паметници на Кирил и Методий, отколкото в България.

От своя страна, на същата дата по случай празника посланичката на Руската федерация у нас Елеонора Митрофанова, без да благодари, заяви, че "в крайна сметка, ако извадим политическата обстановка и сложността на настоящия момент, руският и българският народ продължават да говорят практически на един език".

40% от населението на Украйна се нуждае от хуманитарна помощ, трябват и 4,5 млн. работници

Войната скъси живота на мъжете с 10 години, а на жените - със 6

Преди войната населението на Украйна бе в порядъка на около 44 милиона жители. През 2023 г. техният брой намалява до 36 милиона, включително с окупираните от Русия територии,сочат данните на Института за демографски и социални изследвания “Михайло Птуха” към Националната академия на науките на Украйна. Ако данните се ограничат до регионите на неокупираната Украйна, цифрата спада до 32 милиона. Оттам посочват, че средната продължителност на живота на мъжете в Украйна е намаляла от 66,4 години преди войната на 57,3 години през 2023 г. При жените тя е спаднала от 76,4 на 70,9 години.

А според доклад на Международната организация по миграция 40% от сегашното население на Украйна, или около 14,6 милиона души се нуждае от хуманатарна помощ. От тях 41% са жени, 20% деца и около 14% хора с увреждания.

Войната и последвалото вътрешно разселване на украинците от домовете им изостриха съществуващият отпреди това недостиг на работна ръка и доведоха до масова загуба на работни места във всички сектори, включително образованието и здравеопазването.

Според Министерството на икономиката на Украйна тя ще трябва да привлече още 4,5 млн. работници, за да отговори на изискванията на пазара на труда. А най-засегнатите сектори са жилищното строителство, транспортът, енергетиката и търговията и промишлеността.