Европейско изследване показва подем почти в цяла Европа на крайно десните партии, които отнемат гласове най-вече от основните център-дясно и ляво партии.

За България също се предвижда управлящата ПП-ДБ да вкара едва трима евродепутати - толкова, колкото и Възраждане. Като свои евродепутати се очакват да имат също и популистките ИТН и Левицата.

Има вероятност, макар и не толкова голяма ЕНП да направи следващата комисия не с центристки, а с крайно десни партии. И тогава ще имаме съвсем друга Европа - на отечествата. Което преведено на кремълски език означава силно желан разграден двор за всякакви диверсии, целящи пълното унищожаване на Европейския съюз.

С какво печелят гласове крайнодесните?

С радикален език по основната:

(1) вътрешна тема - имиграцията и предложения за засилен граничен контрол (т.е край на Шенген) и депортация на имигранти. Виждаме го на практика във Великобритания, а и в Австрия, която затова не ни допусна в сухопътния Шенген.

(2) външната тема - помощта за Украйна, където под предлог парите да се ползват за вътрешни нужди на практика се поднася Украйна (само тя засега) на Путин на тепсия.

Огромният проблем за центристките партии е, че не могат да защитят убедително своите ценности и политики. Примерно, да обяснят защо европейците само заедно могат да се справят с имиграцията и да се защитят срещу Путин като помогнат на Украйна.

По-лошо - както показва случаят Австрия - дясноцентристите почват да копират слоганите и дори мерките на своите противници от крайно дясно, уплашени от първото им място в проучванията преди изборите. Крайната десница има силни позиции в Италия (на власт), Нидерландия, Франция, Германия, дори в Скандинавия - т.е. в сърцето на Европа.

На този фон, България е рядко щастливо изключение. Въпреки че охулването на всеки съвместен акт на ПП-ДБ с ББ и ДП са единственото занимание на прогресивния демократариат - на практика имаме конституционно мнозинство от центристки партии на власт. Независимо какво си мислим за ББ и ДП, то със сигурност гласуващите за тях около 1 млн души не си падат по радикалните послания на крайната десница, особено тези в услуга на Кремъл и изповядвани у нас от Радев и Копейкин.

Почти цялата история на третото българско царство е белязана от политическите битки между консерватори/ народняци и проевропейски либерали - които през различни демократични цикли са се сменяли във властта.

Обаче това се променя с идването на Мусолини и след това на Хитлер на власт.

През 1931 г се образува съвместно правителство на земеделци (народняци) и демократи (либерали) в исторически компромис. Само декада по-рано премиерът на новото правителство Александър Малинов е хвърлен в затвора от Стамболийски, който пък самия лежи по-рано в затвора. А бунтът при Владая, който той насърчава след пускането му от затвора е потушен от МВР министъра Михаил Такев - министър и в легендарното правителство на Малинов, което обявява независимостта.

Такев пък - избегнал по чудо покушението, в което вместо него е убит Алеко - все пак е убит при третия опит от земеделци по време на изборите през 1920 г.

Виждате ли как след толкова кървава вражда се обединяват врагове, за да спасят демокрацията? Но които са свалени на 19.5.1934 г с военен преврат, начело с Кимон Георгиев - същият, който ще оглави правителството на ОФ с преврата на 9.9.1944 г.

Та и сега имаме настъпващ фашизъм, вдъхновяван от Кремъл и генерал за президент. И може би шанс, че тези, които се хвърляха в затвора едни други са все пак заедно в кабинет, който путиноидите начело с бившия военен се опитаха да НЕ допуснат, а след това да го махнат.

С неуспех - но само засега.

От Фейсбук.