Не си спомням някой да е забранил в Англия да се изучава стихотворението за Шотландия на Робърт Бърнс. При това там кметът на Лондон не е англичанин, както не е англичанин и премиерът на Англия. И няма ли да е обидно за десетките хиляди, ако не и милиони имигранти в Англия да изучават: "Отечество" от Робърт Бърнс. Тука обаче за тях ще е обидно да изучават "Аз съм българче" .Направете си сметка. Апропо, в Шотландия националният празник е рождената дата на Робърт Бърнс, а тука, "страната на убитите поети" убиваме поетите си и за втори път. (Идеята е подхвърлена в интервю за Радио "Свободна Европа, а не от държавни и официални източници)...

Робърт Бърнс

Отечество

Във теб е, Шотландийо, сърцето ми в плен,

във тебе, Шотландийо, то гони елен.

Сърни по скалите преследва със гръм,

то в теб е, Шотландийо, дето да съм.

Прощавай, отечество! Мой север мъглив.

Край хубав и доблестен, край свиден, бурлив!

Където да бъда, при първия зов

към тебе ще литна, изпълнен с любов.

Прощавайте, върхове във снежни искри,

прощавайте, никнещи в бездни гори,

прощавайте, тучни ливади, лъки,

прощавайте, звънки планински реки!

Във теб е, Шотландийо, сърцето ми в плен,

във тебе, Шотландийо, то гони елен,

сърни по скалите преследва със гръм,

то в теб е, Шотландийо, дето да съм.

Превод: Владимир Свинтила

Аз съм българче

Аз съм българче и силна

майка мене е родила;

с хубости, блага обилна

мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам

наште планини зелени,

българин да се наричам –

първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,

в край свободен аз живея,

всичко българско и родно

любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна

в дни велики, в славно време,

син съм на земя прекрасна,

син съм на юнашко племе.

*От фейсбук!