Всеки ще каже, че е щастлив, ако не се налага да си пише оценка
- Спадаме към нациите, които се страхуват от хубавото. Това ни прави по-цинични, казва психологът проф. Маргарита Бакрачева
- Проф. Бакрачева, защо българите постоянно са по-нещастни в сравнение с другите европейци?
- На първо място зависи от начина на изследване. В този случай измерват не точно щастието, а удовлетвореността от качеството на живот. Щастието е повече в емoциите, семейството, любовта, а не са материалните неща, докато удовлетвореността и качеството на живот е отражение на това какво имам, какви са пътищата, по които карам. Тоест включва важни аспекти, но не се припокрива напълно с думата щастие.
- А тогава защо тази година предпоследна излезе Германия, която има силна икономика и качество на живот?
- Обикновено такива изследвания показват трайна тенденция - всеки народ държи една постоянна линия. Но има външни характеристики, с които са свързани оценките, които правим, и те може да станат причина за изместване нагоре или надолу. Зависи от конкретните измерители, спрямо които се оценяват - как оценяват качеството на услугите, сигурността или други. Резултатът може да се промени.
- След като Германия e силна икономика и с висок стандарт, очевидно усещането не зависи от стандарта. От какво тогава зависи?
- Стандартът на живот е само една от характеристиките. Класическите фактори са брутният вътрешен продукт, удовлетвореността от нивото на демокрация и свобода, сигурността на средата. Така че удовлетворението зависи от повече условия, не само от финансовото състояние. Важно е и доколко се чувстват сигурни да си определят цели и да ги постигнат. Сигурността на средата, доверието в институциите и медиите, което се разклати доста по време на пандемията, имат рязко отражение върху благополучието като цяло. Навсякъде нивото на несигурност нарасна.
- Защо българите сме склонни към песимизъм?
- Едното обяснение е народопсихологията.
- От какво се е обусловила?
- То е като личностните черти. По същия начин са се обусловили и културните измерители.
- Искате да кажете, че е някакъв вид ген ли?
- Да, може да го оприличим. Ние спадаме към културите, които крият хубавите неща. Казваме "много хубаво не е на хубаво", не искаме да показваме позитивните си емоции. Като резултат хората стават по-цинични, по-малко се радват на доброто. Има една концепция за страха от щастие, който не е характерен само за България, но у нас е по-изразен.
- Кое е второто обяснение за склонността ни към песимизъм и отхвърляне на щастието?
- Вторият фактор е натрупването на хронично недоволство и несигурност. Едно от отраженията на пандемията е съмнението, че държавата си върши работата. Това ни прави по-резервирани.
- А ние и преди пандемията не вярвахме толкова на институциите. Наистина ли сме толкова нещастни, колкото се изкарваме?
- Има един парадокс. Ако попитаме когото и да било на улицата дали е щастлив, ще отговори положително. Но когато на човек му се зададе скала от 0 до 10, той казва друго. Това е по-скоро като маска и не променя факта, че успяваме да се радваме на нещата, които имаме, стига да не се налага да ги измерваме количествено. Ако го попитаме защо е щастлив, ще каже, че има приятели, семейство, здраве, любов.
В единия случай отговаряме спонтанно, а когато видим скалата, вкарваме различен смисъл. Резултатите са доста по-оптимистични, ако няма количествено измерване.
- Богатството влияе ли върху усещането за щастие?
- Зависи от личната оценка, за всеки от нас обективните 1000 лв. имат различно значение. Сравняваме какво можем да си позволим, а не обективния доход.
- Човек с 5000 лв. заплата по-щастлив ли е от този с 1000 лв.?
- Зависи какво може да си позволи с тези 5000 лв. Ако иска да си купува неща от 7000 лв., очевидно няма да са му достатъчни. Въпросът е доколко успяваме да се вместим в бюджета си и с кого се сравняваме. Ако е с този, който има по-малко, може да се чувстваме по-добре. Ако е с този, който ни превъзхожда, ситуацията е различна. Огледалата, в които се оглеждаме, определят субективното усещане.
- Да го кажем така - многото пари носят ли щастие?
- С повечето пари се повишават целите и желанията, така че може да сме щастливи, ако оценяваме това, което имаме. За съжаление, обратната линия - хроничната липса на пари, 100 процента води до негативни преживявания и липса на щастие.
- Българите са много болни, но когато сме здрави, оценяваме ли го достатъчно, за да се наречем щастливи?
- Обикновено спираме да си даваме сметка за нещата, които имаме, докато нещо не ни разтърси. Тази нагласа за "майндфулнес" - психологическата перспектива да виждаме и позитивите, и негативите, е единственото, което може да ни предпази. Иначе приемаме всичко, което имаме, като даденост и искаме още и още.
- Тоест не можем да усетим щастието и ставаме ненаситни, така ли?
- Щастието е навсякъде около нас, стига да имаме очи да го забележим.
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е