Държим се психологически инфантилно
- Отказваме да носим отговорност, като зли, непораснали деца сме. Чакаме някой нещо да даде, а не да го отвоюваме със свои сили, казва психиатърът д-р Любомир Канов
- Д-р Канов, на какво се дължи, че българите се оказаха почти еднакво нещастни с германците? Има ли нещо общо между нас?
- Не мисля, че с германците имаме подобен манталитет. Приближаването не се дължи на нашето издигане нагоре. По-скоро обективни фактори снижават тяхното усещане за добруване. Първият е спадът в икономиката, какъвто у нас няма, но там освен това тя се преустройва на зелени основи. Второ,
те носят огромно
данъчно бреме,
както и бремето на трансформацията на системата им за енергийно обезпечаване. Трето – натоварени са с грижи за огромен приток от т.нар. бежанци. А и в крайна сметка германците са народът, който плаща най-високите сметки за интеграцията на Европа и подпомагане на различните държави, които зависят от силните икономики.
- Защо България трайно е в дъното, при положение че Румъния, която е сходна с нас по стандарт, е на трето място в Европа по щастие?
- Това е интересно, защото генетически и по история си приличаме с румънците. Повишаването на техния оптимизъм е свързано с усещането за облекчение от комунистическия и посткомунистическия гнет. Всичко - като се започне от спецслужбите и се мине през всички центрове на властта, владееше една класа, доста подобна на нашата посткомунистическа, съставена от кадри на Секуритате, на бившата партийна номенклатура, техните деца и връзки.
- Защо при нас няма подобно облекчение?
- Защото не е настъпило, тук няма Кьовеши и нито един посткомунистически престъпник
не е вкаран
в затвора.
Второ, руската постсъветска агентура е по местата си, без да бъде изкоренена. Това, директно или индиректно, тегне върху душата на един народ. Българинът може да не го осъзнава, но го усеща като своеобразна несвобода - от икономически връзки, които са обект на рекет и нечестност, през тайни финансови зависимости, та до съдебния и прокурорски произвол. Всичко онова, което създава усета за сянка, за сенчеста, задкулисна икономика и държава, в крайна сметка се отразява в униние, психологическа апатия. Липсва яснота, честност и правосъдна справедливост. Това се добавя към националната ни психология, която, като се сетим за тъжните народни песни, е склонна към песимизъм.
- Защо сме склонни към това?
- У нас светлината на надеждата винаги е идвала отвън, а не отвътре. Винаги сме се надявали. Почти всичките ни пожелания започват с "Надявам се, че..." или "Дай, Боже...". А не с "вярвам". Народът чака някой да даде, а не ти да вземеш нещо със собствени сили, храброст и битка. Не сме отвоювали съдбата си със собствени усилия и поради това ни липсва оптимизъм.
- Тоест не се чувстваме свободни или не искаме да се почувстваме свободни?
- Повечето от българите очакват да бъдат освободени, убеждавани са в това, както и че не са свободни, а зависят от нечия чужда воля – от тази на върховния господар
до обикновения
чиновник
зад гишето.
- Социологически проучвания показват, че в сравнение с 2022-ра все пак има много малък процент повишение на усещането, че 2023-та е била по-добра. На какво се дължи това?
- В тези допитвания се отразява преминаването на пандемията и бледият засега оптимизъм, че България има правителство след ужасяващите временни кабинети на президента Радев, които тласкаха страната в безвремие и в посока Русия и Путин. Особено при по-младите хора. Вероятно приемането на бюджета, промените в конституцията и развитието за Шенген и еврозоната дават доза оптимизъм на по-продуктивната класа.
- От какво зависи усещането за щастие на българите?
- Как бих се радвал да владея универсалната формула за това! Това е най-субективното нещо на света, но има универсални неща - здравето, семейството.
- Тук стигаме до проблемите в здравеопазването и образованието... Как хората да са щастливи, като здравето и бъдещето не може да бъде сигурно?
- Като лекар бих ги посъветвал да разчитат на себе си и да се грижат по-добре за здравето си, за да избегнат болести, които са предотвратими. С по-добро отношение към своето тяло, хранене, физическа активност и отказ от пушене и прекомерно пиене. Тоест мерки, които не зависят от държавата и за които не трябва да обвиняват държавата. По-лесно за повечето българи е да обвиняват някого другиго, вместо себе си. За съжаление, и най-доброто здравеопазване не може да ни осигури безсмъртие, но малко повече внимание и грижа за себе си и за средата, в която живеем, би помогнало.
- Защо все обвиняваме някого другиго?
- Донякъде е наследство и от комунизма, но не само. Има и традиция от столетия. Българинът е живял 5 века в държава, която не е негова, никога не е имал чувство за принадлежност към нея. За много българи и досега родината започва от техния праг, събуват си обувките, чистят я вътре, а отвън може да е всякаква свинщина.
Чувството, че са стопанин на държавата, не е достатъчно развито у българите и те са обществено отчуждени. Една голяма част не се чувстват отговорни за заобикалящото ги и го обвиняват за своето злощастие. Адът - това са другите. А всъщност
имаме
достатъчно
трески за дялане,
които не виждаме. Страшно лесно е да седиш на пейката пред срутената си ограда, без зъби, да гледаш със злобен поглед отминаващите, да псуваш, вместо да се надигнеш и да си ремонтираш оградата, да си измажеш къщата и да си оправиш зъбите.
Има едно желание да локализираме нашите проблеми извън нас, да ги екстернализираме. Отправяме обвинения не към своето поведение, а към чужди външни сили – държавата, другите, обществото, международното положение, късмета или природата - всичко, но не и ние. Значителна част от българите се държат психологически инфантилно, като отказват да носят отговорност. Има нещо много интересно - сякаш отстрани изглеждат като зли, непораснали деца.
- Яростното противопоставяне между русофили и русофоби оказва ли влияние върху нашето усещане за щастие?
- Хората, които са привикнали към ярема, живота като зависими безправни същества в комунистическо време, от доста време са извън зоната си на комфорт. Лошото е, че пренесоха към следващото поколение това недоволство.
Говорят за
демокрацията
като за
нещо лошо,
отъждествяват онова, което е робство, с хубавото време, спокойния социализъм, където всички са били равни, могли са да крадат малко от завода или са имали частно в двора, но не е било нужно да мислят.
Живеели са в една социалистическа аркадия. Тъгуват за големия брат, където всички паметници с шмайзери са ги пазили от необходимостта да мислят със собствените си глави. Тъгуват за времето, когато тъпият можеше да е по-горен, мързеливият да се качи на главата на работливия, а крайно нискочели хора с властови амбиции можеха да управляват държавата 35 г.
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е