Днес и сега ми се прииска да споделя с вас, тази истинска случка, на която, съвсем естествено, дадох заглавието "Щастлив Човек" и я включих в моята книга "Урок за мъже".

В басейна, където плувах, почти всеки ден преди пандемията, понякога засичах една жена, на възраст над 65 години. Тя леко накуцваше, но изглеждаше прекрасно за възрастта си и плуваше превъзходно няколко стила. Винаги, когато я срещнех, тя беше ведра и усмихната. Грейналото и лице, винаги ме е впечатляваше и зареждаше. Веднъж, при напускането на спортния център, се засякохме и така се случи, че се заговорихме, като съвсем искрено и признах. –Госпожо, много ме радва добрата енергия която излъчвате. – видимо и стана приятно от моето откровение, защото топло и човешки ми отвърна:

- Много е лесно, човек да е тъжен и подтиснат. - каза ведро тя и след кратко замисляне продължи. - И така неусетно, както си тъжен и подтиснат идва болест след болест, несгода след несгода. 

Аз, без да се замислям, се съгласих с думите ѝ, защото отдавна съм проумял това. Не знам, защо, но тя продължи историята си, като ми сподели, че от малка накуцвала, поради някаква луксация на ставата. Усмихна се и с благо изражение ми каза, че на 10 години е открила силата на водата, и красотата, да се движиш безгрижно в нея. От тогава плувала без прекъсване. И състезания е печелила! Добре си спомням, как с гордост и широка усмивка ми каза още.

- Е, логично не станах голяма шампионка, но пък достойно нося титлата „Щастлив човек"! Във водата не куцам. Движа се като всички хора, даже и по-добре от някои! И това ми дава голяма радост и желание за живот!

Прегърнах я и ѝ пожелах още дълги години да плува, и да бъде щастлива. Да се радва на живота. Често, когато си мисля, че имам проблеми се сещам за нея и осъзнавам, че аз всъщност нося титлата „Щастлив човек".

*От фейсбук