"Не съм се радвал така на отрязана ръка от времето на "Междузвездни войни."

Този лаф обиколи българския фейсбук с познатата ни от космическата сага светлинна скорост по повод снимка на отрязана ръка с ППШ (пистолет пулемьот Шпагина) от МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия).

С това беше положено началото на демонтирането и преместването поетапно на един от най-мрачните съветски символи на 45-годишната комунистическа диктатура у нас.

Така че чебуРашките, както аз наричам онези, които носталгират по времената, когато Политбюро на ЦК на БКП два пъти е отправяло молба

България да стане част от "Империята на злото"

(цитатът е на холивудския актьор и между другото американски президент два мандата Роналд Рейгън) като 16-а република на СССР.

По ирония на съдбата десницата на съветския солдат беше отрязана с инструмента флекс, понякога наричан ъглошлайф. А името на този инструмент във времената на развития социализъм в 1/6 от земната суша беше "болгарка".

Просто такива инструменти се произвеждаха в България, главно в ловешкия завод "Елтос", след което масово се изнасяха, както и повечето родни стоки, по "първо направление". Страните от "второто" си имаха "Хускварна" и "Щил".

Всъщност очевидно отрязването на ръката с шпагина беше символичен акт по няколко причини. От години, всъщност веднага след 1990 г., десните хора в София, за съжаление

в момента свити до понятието  "жълтопаветен умнокрасивитет",

смятаха за основна цел. Каквито бяха махането на петолъчката от Партийния дом (днес Народно събрание), на паметника на Ленин от площад "Света Неделя" и взривяването на мавзолея на Георги Димитров.

Именно последното подсказва какво трябва да има там, ако наистина този паметник бъде демонтиран окончателно, в което искрено се съмнявам.

Отсега започват спорове кой да бъде турен на постамента, след като бъдат премахнати фигурите на съветския войник и българските му подлизурковци посрещачи.

Трябва просто да си я има пак Княжеската градинка, като най-много да се сложи една плоча с надписа от соцвреме, който редовно се появяваше на стената на Нотариата до Попа - "Тук ще се танцува".

Но за причините това да стане точно сега и точно така, което - поне за мен, не е съвсем окей.

Първо, мъжката работа пак я свърши жена. Както и притежаващата най-точните сини очи в световната спортна стрелба Весела Лечева заяви открито, че напуска БСП, а мъжете преди нея чакаха да бъдат изключени.

Второ, ситуацията е като танго наобратно. Ще припомня - в популярния танц основната стъпка е две напред, една назад. Сега ситуацията беше две назад и спешно се търсеше една напред.

Двете назад бяха действията на новоизбраната столична власт при протеста на футболните фенове и действията след бурята в София, като и до момента по улиците се виждат следи от двете.

Затова трябваше кризисен пиар,

а какво по-добро от това да стартираш демонтажа на МОЧА с отрязването на ръката с автомата.

Големият въпрос е как ще продължи това. Дали пак ще се тупка топката още 30 години, или наистина паметникът ще бъде демонтиран и предаден на някой музей.

Както и дали тези действия ще преминат в нещо повече - например преименуването на стотиците улици в България, носещи имената на съмнителни руски дипломати.

И освен това - ще бъдат ли премахнати други монументи на МОЧА. Защото част от пловдивчани вече се поздравяват с репликата от "Листопад", но я произнасят "Альошо ми е"...