• Разследват мистериозно телефонно обаждане от момче на име "Алесандро", което я потърсило на 7 май 1983 г.

След 40-годишно затишие италианските власти отварят студеното досие на Мирела Грегори, чиито следи се губят месец и половина преди тези на "Момичето на Ватикана" Емануела Орланди. Мирела е в неизвестност от 7 май 1983 г., но едва сега службите ще разследват мистериозно обаждане до дома й във фаталния ден.

Тогава я търси човек, представящ се с името Алесандро. Грегори не е изненадана, защото го познава. Поне така смятат близките й, които чуват разговора помежду им.

"Кой е? Не разбрах, кой говори? Ако не ми кажеш кой си, ще затворя веднага", отвръща му Мирела, след което измърморва: "Ах, да, Алесандро... Разбирам". Момичето казва на майка си, че излиза, за да се срещне с него. Обяснява, че той е приятел от училище. Това са последните й думи, тъй като повече никой не я вижда.

В действителност такова момче съществува. Близките на Грегори веднага се свързват с родителите му. Майка й провежда разговор с неговата майка. Алесандро казва, че се е прибрал в 22,30 ч. и със сигурност не е звънял в дома й, както твърдяла Мирела. Дори прекарал следобеда в къщата на свой познат на булевард "Либия" в Рим. Допълнил и че не я е виждал от цели две години.

И до днес разговорът на девойката с мистериозния човек от другата страна на слушалката буди множество въпроси. Комуникацията им ще бъде проучена след единодушно решение на Камарата на депутатите за ново разследване по казусите "Орланди" и "Грегори".

"Мирела винаги е била встрани, защото нейната история се свързваше с тази на Емануела, имат допирни точки, но може би сега някой ще успее да види елементи, които преди години не са били взети под внимание - казва сестра й Мария Антоанета. - Имаше много грешни следи. Искам истината, за да знам къде да й занеса цвете. Дължа го на родителите ни, които вече не са сред нас."

Според журналиста Мауро Валентини, който написа книга за Мирела, тя е паднала в капана на някого, когото е познавала лично.

"Някой, на когото Грегори вярваше, я нарани, но кой? Имаме няколко предполагаеми имена и те са по вестниците. Защо властите чакат да отворят отново това досие? Мина толкова време, сега е моментът!"

Какво може да се е случило с Мирела?

Версиите са различни. Повечето са на база свидетелски показания. Едната е, че девойката е решила да избяга от вкъщи. Месец след изчезването й в семейния бар на фамилия Грегори звъни непознат мъж, който твърди, че я е срещнал. Описва с точност дрехите, които е носела. Спомня си цвета и материята им. Смята, че момичето не е станало жертва на престъпление, а е пожелало да напусне дома си само. Изглеждало много спокойно.

Другата версия е, че съдбата й е сходна с тази на изчезналата Емануела Орланди. Сигналът отново идва от анонимен, който споделя, че зад похищенията им стои виден духовник. Той не е присъствал на отвличането им. Само го поръчал и платил.

В казуса с Грегори дори се появява и конкретно име, което се свързва с ватиканската църква - Раул Бонарели.

За него става ясно, че е бил част от папския ескорт по време на посещение на папата в римската енория на 15 декември 1985 г. Майката на Мирела разказва, че в същия ден те решили да наблюдават шествието. Бонарели заговорил дъщеря й. След това не спирал да хвърля погледи към нея. Жената си спомня, че в следващите дни той се отбивал до дома им, за да вижда Мирела. Проверката на алибито му категорично сочи, че няма как да има пръст в изчезването й.

Друга версия за съдбата на Мирела е, че зад нейното изпаряване стои Марко Акети. Бомбата хвърля самият той през 2013 г. Появява се в интервю пред журналиста Фиоре де Риенцо от програмата Chi L'ha Visto. Носи със себе си липсващата флейта на Емануела Орланди като доказателство за твърденията си. Обяснява, че е замесен и в изчезването на Мирела Грегори, чиито следи се губят преди тези на Орланди.

"Двата случая са свързани и всичко е във връзка с Ватикана - обяснява Акети. - Бях част от тайна група, която действаше под шапката на Светия престол. В нея част от членовете бяха свещеници. Създадоха ни след нападението срещу папа Йоан Павел II от Мехмед Али Агджа.

Трябваше да възстановим баланса, за да върнем светската държава в Църквата. Знам имената на хората, които организираха всичко от по-високо ниво, но ще се въздържа да ги назова."

Така в продължение на година валят стотици обаждания и сигнали от различни хора за Мирела. Никое от тях не хвърля светлина върху местонахождението й.

"Никога не сме имали точна представа какво се е случило с нея - казва сестра й Мария Антонета Грегори. - Може би е била отвлечена или е убита в същия ден. Може би все още е жива. Надяваме се на това дори и след 40 години, когато надеждите ни са избледнели."

Мария коментира и снимката на Мирела с папа Йоан Павел II, която след изчезването й се разпространява в медиите. На фотоса се вижда, че девойката е пред него, гледа го право в очите и му се усмихва.

"Не знаем дали тази обикновена снимка има нещо общо, както и дали е улика - размишлява жената пред Vanity Fair. - Бяха видели Мирела да разговаря и с бодигарда на папата, който живееше близо до нас. От тук нататък трябва да видим някои връзки между двете истории. Може би пътят е съвсем различен - нека не забравяме, че по онова време все още се говореше за търговия с бели робини, трафик на жени, които се пращат да проституират в други страни. Майка ми беше убедена, че Мирела е била отведена в чужбина, защото беше красива с онези нейни кафяви къдрици. Според мама тя е заточена далече."

В действителност историята за изчезването й попада във вестниците на 11 май 1983 г. В началото на юни медиите започват да пишат за трафика на бели жени. Съобщават, че непълнолетни девойки се "вземат" от Италия, Франция, Испания и Германия, а след това ги отвеждат в центрове, където били "сортирани". Там ги разпределяли, като част от тях се изпращали в арабските страни. Полицията тогава отрича и твърди, че това са внушения, които пречат на разследването. Допълват и че нямали данни Мирела да е била похитена с тази цел.

Сестра й си спомня, че след изчезването родителите им повече никога не били същите. Станалото ги белязало за цял живот.

"Майка ми почина преди 27 години, а баща ми преди 18. Те си отидоха от този свят, без да знаят истината, за която се бореха толкова дълго. На смъртния си одър си пожелаха поне аз да доживея, за да я разбера. Мама винаги е била борбена, стана още по-силна. Така ще я запомня. Татко пък се затвори, превърна се в лед, вече нищо не изразяваше. След случая те със сигурност не успяха да имат нормален живот. Аз също нямах такъв. Тогава бях на 17 години, непълнолетна, но се опитах да им бъде помощник в издирването на Мирела, а не да ги карам да се грижат за мен и да ги натоварвам. Фокусът в нашия живот се измести. Не правехме нещата както преди, защото сестра ми ни липсваше до болка и се молехме да се върне. Не свикнахме с нейното отсъствие."

Мария казва, че след изчезването на Мирела родителите й се притеснявали и за нея.

"Моето не беше безгрижен живот, даже напротив. Майка ми стана по-тревожна. Помоли ме винаги да я уведомявам, каквото и да правя. Беше мнителна. Питаше ме с кого се виждам, до колко ще стоя навън, кои места ще посетя. Всичко това беше важно за нея. Трябваше да го знае. Нещо такова може само да те опустоши, защото го мислиш постоянно. Тя правеше точно това. С Мирела имахме много силна връзка. Тя беше весела, общителна, имаше много приятели, беше много открита и имаше прекрасни отношения с мама."

Мария твърди, че в случая със сестра й разследването е било мудно и имало редица пропуски. Властите не признали грешките си. Не опитали и да ги поправят.

"В началото беше изгубено много време. Полицията мислеше, че Мирела доброволно е напуснала дома ни. Както знаете, първите 48 часа са най-важни. В нашия казус те бяха пропуснати и по време на тях не се случи нищо съществено. Според моя приятелка сестра ми е щяла да отиде да свири на китара във вила "Торлония". Абсолютно никой не посети мястото, за да види дали има нещо останало от нея там. Не провериха изобщо стигнала ли е, видял ли я е някой, говорила ли е с някого, пред когото да обясни намеренията си за същия ден. Не разпитаха служителите, за да разберат дали на тях им е направил впечатление някой детайл. Със семейството ми им напомнихме десетки пъти за това място. Казвахме, че трябва да се води разследване и там, но гласът ни сякаш беше в пустиня."

Според нея сестра й Мирела е останала в сянката на Емануела Орланди, защото при Орланди бил намесен и папата.

"В сериала на Нетфликс за Емануела имаше цял епизод, който посветиха на Мирела. Дори да бях разочарована от малкото време за нея във филма, аз все пак благодарих, че имаше серия. Натъжава ме, че днес дори нямам филм за Мирела и не мога да си спомня гласа или детайли от лицето й. Споменът ми се изгражда само чрез снимки."

Мария казва, че надеждата да се съберат е почти умряла.

"Аз все още я чакам. Още съм тук и не мога да повярвам, че някой е имал силата да унищожи едно 15-годишно момиче, изпълнено с радост и желание за живот. Имам три пораснали деца и се опитвам да не прехвърлям страховете си върху тях. Те знаят всичко за Мирела, но аз изчаках да влязат в средното училище, за да им разкажа историята. Просто не исках да разберат за съдбата на леля им от другите. Трябваше да са достатъчно големи, за да осмислят какво се е случило. Без да се плашат или притесняват. Да разсъждават върху ситуацията като големи и зрели хора."