Бърз поглед към забележителния резултат от парламентарните избори в Полша стига, за да си дадем сметка за цената, която все още плащаме за двата най-очевидни и упорито ненаучени урока в българската политика от най-ново време:

1. Избирателната активност, глупако!

Екзит половете отчитат над 72 % избирателна активност в Полша - подем, невиждан от падането на комунизма насам. Режимът на PiS - властова корпорация, поддържаща олигархичния си модел с помощта на все по-истеричен националконсерватизъм и безскупулна хватка върху медиите и съдебната власт - изглеждаше непоклатим, докато на достатъчно голяма част от полското гражданство не му писна и не реши да го... поклати. Същото винаги е било възможно и у нас.

2. Гласовете на диаспората и най-младите могат да бъдат решаващи - за тази партия, която успее да се свърже с тях.

В Полша Гражданската коалиция запази силната си позиция сред емигрантите, мотивирайки рекордните 600 000 да се регистрират да гласуват на вчерашните избори за Сейм и Сенат (в Лондон беше стълпотворение!). Гласуващите между 18 и 25 години пък не се разпознават в болезнения католически фетишизъм на Качински и котерията му, хокаща ги от всеки телевизионен канал, и също предпочетоха да подкрепят по-либерални кандидати.

Българската политическа реалност за жалост контрастира рязко в тези решаващи измерения - тук младият електорат, а вече и този зад граница, са безгрижно харизани на най-крайните политически манипулатори, които без адекватна съпротива доминират социалните медии. Вкопчени във вечна битка за все по-изнервени и все по-ирационални твърди електорални ядра, демократичните/реформистки/проевропейски формации не съумяват да отделят адекватен ресурс за крайно необходимото разширяване на своята база от симпатизанти.

[От значение е, разбира се, и фигурата на лидера. Доналд Туск е наистина опитен политик от световна величина и емблема на европейските идеали, които PiS се стремеше да изстърже от полската култура. В България съизмерима фигура не съществува, а избирателите са в капана на особен омагьосан кръг - умилението пред редица ентусиазирани аматьори бързо се замества с яростен цинизъм и така вече няколко пъти. А политиката, като всеки друг занаят, изисква майстори.]

И накрая, урок за всички пишман патриоти и ерзац консерватори у нас, трескаво копаещи за злато в антиевропейската дезинформационна жила: тази жила се изразходва бързо. Британците съжаляват горчиво за Брекзит и тихомълком вървят към неформална реинтеграция. Поляците все пак ценят достъпа си до еврофондове и правосъдие и не са склонни да го жертват в името на фалцетна ксенофобия и реакционерски издевателства над правата на жените.

Та, имайте ги на ум тези работи.

*От фейсбук!