Части от статия в

THE ATLANTIC DAILY.

Тази война не е като по-ранните войни на Израел

Паралелите между тази криза и войната Йом Кипур от 1973 г. са поразителни, но повърхностни. Разликите са това, което ще оформи бъдещия конфликт.

От Майкъл Орен

- бивш посланик на Израел в Съединените щати, член на Кнесета и заместник-министър в кабинета на министър-председателя.

"Войната в Израел е повтаряща се реалност. Един избухваше на около шест години, но през последните години разстоянието между конфликтите намаля. Между 2006 г. и днес Израел води четири войни с Хамас и Ислямски джихад в Газа и една пета, в Ливан, с Хизбула. Никой обаче не може да се сравни с обхвата, разрушителността и агонията на войната Йом Кипур. Тоест до сега.

Може би най-близкото сходство между двата конфликта е тяхната трагична предвидимост. Доста преди октомври 1973 г. египетските и сирийските лидери заявяват решимостта си да си върнат териториите, които са загубили през 1967 г. Техните армии многократно се мобилизират. Но израелските лидери катастрофално пренебрегнаха тези предупреждения. Те вярваха, че арабите все още не са се възстановили от унизителното си поражение преди шест години и никога няма да посмеят да атакуват.

По същия начин, преди нападението в събота, ръководителите на Хамас редовно излъчваха своята идеологическа и теологическа ангажираност към унищожаването на Израел. Те многократно се хвалеха с подготовката си за голяма офанзива. Но подобно на своите предшественици през 1973 г., сегашните лидери на Израел бяха приспивани да мислят, че Хамас и Ислямският джихад са възпрени от огромната огнева мощ и технологичното ноу-хау на израелските отбранителни сили и са по-малко заинтересовани от война, отколкото от подобряване на качеството на живот на жителите на Газа. Въпреки че много остава неизвестно относно какво, ако има такова, конкретно предупреждение, което Израел е получил преди нападението, нашата липса на готовност този път беше много впечатляваща."

"Войната Йом Кипур завършва с удивителна военна победа за Израел, неговите сили напълно обграждат тези на Египет, а артилерията му е в обсега на Дамаск. Въпреки това цената за Израел беше мъчителна: 2656 убити израелски войници. Настоящата война вече отне живота на около 700 израелци и със сигурност ще вземе повече, докато конфликтът продължава. Победата, дори и да може да се определи, вероятно ще бъде Пирова. Войната от 1973 г. създава условия за преговори между Египет и Израел и шест години по-късно води до Споразуменията от Кемп Дейвид. Но президентът на Египет по това време, Ануар Садат, търси мир; Лидерите на Хамас търсят геноцид. Тази война в най-добрия случай ще завърши с изкореняването на Хамас от Газа и, почти сигурно, със смъртта на лидерите му."

"Краят на тази война все още може да е далеч. Тъй като израелското сухопътно нахлуване в Газа е почти сигурно, че ще започне, е трудно да си представим Хамас на Западния бряг, Хизбула в Ливан и дори радикализираните израелски араби да останат пасивни. Регионална война, в която терористите изстрелват десетки хиляди ракети срещу Израел и израелските сили се бият на множество фронтове, е много реална възможност. Иран може също така да използва хаоса, за да обогати още повече запасите си от уран и да побърза да направи ядрени бомби. 7 октомври 2023 г. — както и 6 октомври 1973 г. — беше само началото."

https://www.theatlantic.com/international/archive/2023/10/yom-kippur-israel-war-hamas-attacks/675589/?utm_campaign=atlantic-daily-newsletter&utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_content=20231009&lctg=63a567dde254d5de2b095985&utm_term=The%20Atlantic%20Daily

*От фейсбук!