• ДАНС досега не са писали писма - сегашното е директна политическа конфронтация, казва експертът пред Мила Гешакова от "24 часа"
• Конфликът около ДАНС е, за да се продължи напрежението вътре в (не) коалицията
• Ако въпросът за журналиста Хекимян е може ли да управлява милионен град, същият е и за IT спеца Терзиев
• Интересно, че тези, които излязоха срещу насилието над Дебора, не осъждат полицая за решението му да стреля
• Говорил съм с полицаи, споделят, че качи ли се престъпник в краден автомобил, не го преследват. Предпочитат да са пас, да се дръпнат с всички произтичащи от това последици. И това е проблем
• Влизането ни в Шенген зависи от Австрия, но дали ще се конфронтираме като румънците, или ще си мълчим?

- Публичните обвинения към ДАНС от лидерите на “Промяната”, че не си вършат работата, и писмото, с което им отговориха, са поредният скандал преди местния вот. Какво ни казват с него обвинените и обвиняващите, г-н Безлов?

- Темата за специалните служби като ДАНС и специализираните полицейски структури е стара. Ясно беше, че след като са назначавани от президента Радев и по-точно от неговия съветник и при тежките отношения между ПП-ДБ и ГЕРБ, е нормално да се търси смяна на директорите на службите. Така е било при всяка политическа промяна.

Сега вероятно фигурата на главния секретар е най-типичният случай за този сблъсък. По времето на Орешарски даже се тръгна към смяна на закона, за да може главният секретар да се назначава само от парламента, без президента.

Вероятно нещо подобно щеше да се случи и сега, ако президентът не се беше съгласил да смени главния секретар на МВР. Нека само припомня един детайл, на който широката публика едва ли е обърнала внимание. По времето на третия кабинет на Борисов, след като главният секретар на МВР стана министър, е имало три кандидатури на ГЕРБ за главен секретар, които президентът Радев е отхвърлил и чак на четвъртата се е съгласил. С което искам да кажа, че този тип отношения между ГЕРБ и президента са стари.

За разлика от сегашната ситуация обаче, тогава те са се опитвали да не се конфронтират публично. И затова отказите на Радев не са известни на широката публика.

- Защо ДАНС отговориха толкова публично?

- Ако политиците от различни формации могат да критикуват и да коментират - това им е функцията в крайна сметка. Но писмо от името на агенцията си е директна политическа конфронтация, което никога досега не се е случвало. Доколкото си спомням, такива писма не са писани.

Явно агенцията има сложни отношения с Кирил Петков, за когото очевидно смятат, че не е в силна позиция. За разлика от него, Борисов внимава и се опитва да пази баланс.

Влияние вероятно оказват и вътрешнокоалиционните отношения между ГЕРБ и ДПС, от една страна, и ДБ, от друга, чието знаково лице Атанас Атанасов си подаде оставката. Така че на този фон конфликтът около ДАНС е един опит да се продължи напрежението вътре в коалицията. Но пък Борисов съвсем ясно зае позицията на коалиционния си партньор, като заяви, че не е работа на службите да коментират.

- Какъв ще е ефектът от този конфликт?

- Ако президентът не се съгласи с кандидатурата за нов председател на ДАНС, вероятно коалицията ще трябва да промени закона. И съвсем не заради местните избори. По-скоро защото ДАНС в качеството си на контраразузнавателна служба може да създаде проблеми на сегашното управление.

Единственият начин това да не се случи е да контролираш тези служби, а прекият път към това е да смениш ръководителите им. Всички политици до момента са го правили.

- Как правят промените в тези служби в развитите държави?

- Те са изработили механизми, през които ги контролират. Затова и трудно изпадат в ситуация някой да ги изненада с някаква директна скрита атака.

Ние знаем колко проблеми например създаде ДАНС на Борисов - то не бяха флашки, то не бяха агенти, които разказваха за него... Преди това пък подслушваха едни телефони.

В сегашната конфронтация правителство - президент, Радев извади аргумент, че американците харесват ДАНС, защото, ето, отличиха ги с наградата “Тенет”. Само че миналата седмица излезе разгромителен за службите на България доклад на “Мъни вейл”, който ни вкарва в сивия списък.

Цялостната конструкция на ДАНС, сглобена през 2008 г., е изкуствена. Много пъти в годините съм коментирал МВР, контраразузнаването, което тогава беше НСС, и финансовото разузнаване, което от Министерството на финансите отиде в специализирана служба - рядка практика в развитите държави. Че преместването на тази служба е проблемно, се видя впоследствие.

- Преди часове (вчера - б.р.) гръмна новината, че колегата от Би Ти Ви Антон Хекимян е кандидатът на ГЕРБ в София на предстоящия местен вот. Как тълкувате този избор на ГЕРБ?

- Не знаем, защото няма данни от социолозите. Знаем само резултатите отпреди обявяването на името на кандидата на ГЕРБ - тези на кандидатите на ПП-ДБ и на БСП.

Според последните изследвания, които са ми попадали, резултатите за кандидатите на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и БСП бяха приблизително в съотношение 35:25:15. Тоест Терзиев води пред неизвестния към момента на проучванията кандидат на ГЕРБ.

Но какво ще се случи с резултатите им след кандидатирането на Хекимян, само можем да предполагаме. Очевидно е имало някакво претегляне на тежестта на кандидатите, защото в средите на ГЕРБ се говори, че е имало няколко кандидатури, сред които са избрали Хекимян.

- Популярността му е голяма, но мнозина питат има ли опита да управлява милионен град?

- Същия въпрос можем да зададем и за кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев - може ли IT спец да управлява милионната столица, която е напълно различна реалност от неговата професионална? А журналист до каква степен може да го прави, пак е сложно да се каже, но пък той има предимството, че познава реалността.

- Не съобщават ли твърде късно кандидатите си българските партии?

- В случая няма грешка, защото Антон Хекимян е много популярно лице от новините, достатъчно известен е. А качествата на всички кандидати едва ли могат да се преценят, дори да им съобщят имената отрано. За кандидат кметовете няма изпитателен срок, каквато практика иначе е обичайна в различни компании.

- Доколко може да повлияят на избора на хората протестите срещу жертвите на пътя, срещу насилието у дома, скорошният случай, в който полицай стреля и уби 18-годишен крадец, който се опита да избяга. Има ли кандидат, който да даде чувство за сигурност на обикновения гражданин?

- Какво да ви кажа, случаят с полицая, стрелял срещу крадец, показа колко разделено е обществото ни.

В този казус има една малка група, ориентирана към човешките права, и друга, много по-голяма, свързана с обществена нагласа. Нагласата срещу насилието над Дебора, която изкара на улицата толкова много хора в цяла България, и защитата на стрелялия по престъпник полицай, се препокриват. Общностите в защита на Дебора не са против решението на полицая, довело до смъртта на 18-годишен крадец.

Но да не пропусна и друго - застрелян от полицай не е имало у нас от 2013 г.

- Не се е стигало до екстремни ситуации или избягват твърдите действия?

- Избягват да рискуват. Да опънат лента на пътя и тя да спре кола, като й спука гумите, това почти не се прави в България. А да се стреля по престъпник, е голямо изключение. Затова случилото се със застреляния от полицай 18-годишен Светльо е голяма изненада за мен.

- Има нещо парадоксално - от една страна, хората искат по-твърда ръка, по-строги мерки срещу престъпниците, искат сигурност и справедливост, от друга - полицията е предпазлива, мека и уплашена, не мислите ли?

- Говорил съм с много полицаи, споделяли са, че качи ли се един престъпник на крадена кола, те не го преследват. Защо? Защото не искат да рискуват. Предпочитат да са пас, да се дръпнат, с всички произтичащи от това последици. И това е проблем. В тази връзка съм почти сто процента сигурен, че не са искали да застрелят това момче Светльо. Въпреки че полицаят има право според Закона за МВР да използва оръжие и да стреля, включително при бягство. Това обаче се преекспонира от групата на защитниците на човешките права и настройва обществото срещу тях. И никой не може да ме убеди, че повечето хора симпатизират на застреляния престъпник, нищо че му викаме “момче”.

- Протестите на зърнарите завършиха с хепиенд - договориха се с кабинета, а се твърдеше, че ще го разклатят. Кое спаси ситуацията?

- Правителството няма социалната база да се конфронтира със зърнарите. Борисов каза, че трябва да се преговаря, а Делян Пеевски добави, че ако кабинетът не се справи, ДПС ще се намеси... И можахме да видим какво се случи по физиономиите на зърнарите, които не бяха особено щастливи от договореното. Но събраха тракторите и си тръгнаха.

- В това интервю говорихме за тревожните моменти в държавата напоследък. Приближават ли ни към Шенген?

- В Шенген миналата година всичките тези тревожни моменти и инциденти ги нямаше, нали? Влязохме ли? Не влязохме! В един момент нямахме и един застрелян престъпник за година, а преди имахме по 30.

Проблемът за Шенген сега не е български, а на Австрия. Нейният проблем е, че иска преразглеждане на европейската политика за бежанците и незаконните мигранти. Влизането ни в Шенген горе-долу зависи от Австрия. Дали ще следваме линията на румънците и ще се конфронтираме, или ще си мълчим, е въпрос на политически избор.

CV

Тихомир Безлов 17 г. работи като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията

 Той е един от основателите на виктимизационните изследвания в България

Участва в екипите, които пишат анализи на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче банк, Министерството на външните работи на Япония

Лектор в Софийския университет, Академията на МВР и Дипломатическия институт към Министерството на външните работи