Археологията, а не журналистиката, е детската мечта на Антон Хекимян, когото ГЕРБ/СДС издигнаха за кандидат кмет на София.

С приятелите си като малък често ходи до Античния форум в родния си град Стара Загора, който тогава за разлика от сега е доста изоставен. Там с инструменти, които сами си правят, те работят досущ като истински археолози -

търсят съкровища,

ценни находки 

Решава да тръгне по пътя на журналистиката в последната си година в езиковата гимназия “Ромен Ролан”. Следи с интерес репортажите на известните български журналисти, които са от конфликтните точки по света. “Сега се замислям, че за такива събития, като шествията на такситата в цялата страна след убийството на 3-годишния Пепи през 2001 г., обсадата на парламента през 1997 г., атентата в Ню Йорк през 2001 г., съм бил залепен пред екрана. Това явно създава по-особено отношение у теб. И след като тогава ми е било интересно и любопитно, явно подсъзнателно е дошла у мен идеята, че искам да се занимавам с журналистика”, казва Хекимян.

В последната година в езиковата гимназия той започва все по-уверено да се изявява в тази насока. Включва се в издаването на вестника, посветен на завършващите, а и в литературното списание “Пътеки”, в което се публикува и поезия, и есеистика. “Това е училище, което с годините продължава да събужда духа. То ти дава основата, на която да стъпиш, а в същото време ти показва, че можеш да се справиш в живота и да бъдеш успешен човек”, обяснява той пред "24 часа" преди години.

Той е роден на 22 май 1984 г. в семейството на българка и арменец. Баба му и дядо му по бащина линия са починали по-рано и той няма много спомени от тях. Но е изключително близък с другите – по майчина линия. Няма да забрави как като ученик още в началните класове всеки петък се прибира вкъщи, приготвя раницата си с учебниците за понеделник и заминава на село – в Пъстрен, близо до Стара Загора, където баба му и дядо му живеят през пролетта и лятото. Там играе с приятелите си, но и помага с животните на двора. “Обичах да се грижа за тях - имахме кокошки, пуйки. Някои от тях мътеха яйца - да видиш как се ражда този нов живот, беше много любопитно за едно дете. Това ти дава голямо отношение към живота и ти помага да разбереш, че магията в него е свързана с всичко, което ни заобикаля - с тази възраждаща се природа”, разказва Хекимян.

Той помага на село, като полива овошките, прекопава градината. Помни как вече като по-голям прави къща за кокошките в двора - кове дъските за нея, реди керемидите. “Липсва ми този начин на живот. Земята наистина ти дава много голямо спокойствие. И двата рода на баба ми и дядо ми са свързани със земеделието”, обяснява той.

Най-кроткото дете на света - ето така описват като малък Антон Хекимян всичките му близки. Нито те, нито той самият помнят някога да е правил каквито и да е бели или проблеми. Е, не е бил момченце, което по цял ден си стои само вкъщи, а което обича игрите с приятели на двора пред блока. “Играехме на криеница или

сами си измисляхме

игри

- например да си имаме дърво, на което момчетата да се катерят и да си правят скривалища, да го коват с дъски. Това са спомените ми от детството - игри с приятелите зад блока. А сега, когато се прибирам в Стара Загора, зад блока ми няма никой”, казва журналистът.

Хекимян е от хората, които много се гордеят с родното си място. Но, за съжаление, има все по-малко време да се прибира там, да се разхожда по любимите места, да се среща с приятели и да се връща при учителите в “Ромен Ролан”. Той помни всичките си преподаватели – г-жа Вълева, г-жа Абаджиева, г-жа Блажова, г-жа Атанасова. Успява да ги види на едно място преди години, когато с голямо тържество училището му празнува 50-ата си годишнина. “Радват ми се, казват ми, че се гордеят с мен, но и аз се гордея с тях”, разказва Антон.

Най-голямата му опора и до днес е, разбира се, неговото семейство. “То ме кара да се чувствам спокоен и да знам, че има хора, които непрекъснато мислят за мен. Имам и много приятели, които са част от по-голямото ми семейство."

Той започва работа в телевизията още докато е студент в Софийския университет. След края на първи курс постъпва като стажант в сутрешния блок на Би Ти Ви. И остава в него като негов водещ.

В телевизията минава през цялата стълбица - стажант, репортер, редактор, водещ. Започва в сутрешния блок, от 2014 г. за повече от 6 г. е неговото лице. А в последните години бе на най-високия журналистически пост в bTV.