Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

ЕПИДЕМИЯ: Всички парламентарни групи страдат от тежки болести, като често се заразяват една от друга.
ЕПИДЕМИЯ: Всички парламентарни групи страдат от тежки болести, като често се заразяват една от друга.
В поредната си импотентна атака срещу властта ГОРДият Слави Бинев се изказа, че ГЕРБ не е партия, а болест. Според него симптомите  били глупостта, бедността, страхът и нещастието.
Той едва ли предполага, че наистина има болест, която официално и на медицински език се зове ГЕРБ (Гастроезофагеална рефлуксна болест). При нея стомашните киселини увреждат лигавицата на хранопровода, защото преградата между тях не работи. Според медицинските алманаси
болестта ГЕРБ значително влошава качеството на човешкия живот - повръщане, сърцебиене, анемия
Ако Слави Бинев бе направил хитра аналогия между болестта и партията ГЕРБ, можеше и да се получи нещо като отзвук от думите му и така да даде старт на истински дебат за качеството на живот, осигурено от управляващите.
Ако преди 5 години от ГЕРБ се бяха поинтересували каква е медицинската аналогия на абревиатурата “Граждани за европейско развитие на България”, можеше да размислят за името. Затова мултинационалните компании внимателно проучват новите пазари, защото марката на продукта им може да означава нещо нецензурно или неприятно на съответния език и това да провали продажбите.
Бионаденица Cure например е перфектно наименование за англоговорящите страни, но какво ще стане, ако я предлагат в България със същото име на латиница?! Как ще се пречупи езикът на баба Иванка в кварталната бакалия, без да отнесе подигравки от пъпчивите младежи, дето са се наредили зад нея за бира с доказало се във времето българско име.
Перничани вече фатално сбъркаха с абревиатурата на университета си и отнесоха доста подигравки.
Пернишки университет по телекомуникации, компютри и архитектура (ПУТКА)
Факт. Не в Пернишкия университет, ами и в Кеймбридж да се изучаваше борба с политическите болести, едва ли щяха да измислят лек срещу заразите, които управляващите в България си предават със смяната на караула във всяко правителство и парламента.
Защото всички страдат, а изгледи за оздравяване няма. А засега няма аналог на изградената система. Освен поотделно партиите си имат и общи болежки, както ще стане ясно.
ГЕРБ може и да е болест от медицинска гледна точка, но за щастие на управляващите не е толкова популярна, както СПИН например.
От две седмици насам щом някой заговори за жестокия симптом на придобита имунна недостатъчност, аналогията е БСП.
Удавиха го в храчки депутата Антон Кутев, включително и съпартийците му
А той е прав човекът. “Грешката” му е, че си е позволил да се изкаже нестандартно и оригинално. Ето точните му думи:
“Отдавна твърдя, че социализмът има нещо общо със СПИН. Предимно се предава по наследство и по полов път. В нашата партия е нормално наследниците да стават социалисти предимно заради бащите си.”
С болното си изказване Кутев дори удари Сергей Станишев, за когото работеше в битката за шефския пост в БСП. Но защо червените ги боли толкова от истината? Нима на Станишев баща му не е бил комунист и затова синът по наследство да е същият? А после
Сергей не направи ли
социалистки Елена Йончева
и Моника Йосифова
по полов път?
Но ако червената партия е болна от СПИН, то явно е само вирусоносител, който заразява останалите. Защото как се живее 100 и кусур години със СПИН?
ГЕРБ и БСП не са единствените партии в България, които боледуват. Публични самопризнания на Ахмед Доган също свързаха партията му с нещо като епидемия. След прословутата реплика: “Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата”, последва друга, която остана в сянката : “ДПС е като бацил. Където влезе, не излиза.” Многозначително и до болка вярно.
ДПС първо влезе в коалиция със сините в началото на 90-те, когато подкрепяше правителството на Филип Димитров. После с гласовете си го свали. Бацилът така ги събори от власт, така им се натъртиха и посиниха задниците, че дълго не можаха да седнат на министерски кресла. А после следващото синьо правителство с Костов начело вече имаше имунитет срещу бацила и не допусна да се разболее пак. Но правителството “Костов” пострада от много други тежки болести, основно свързани с пипане на мръсни пари, по които, както знаем, има най-много бактерии.
СДС и производните му боледуваха дълго, и то не само от ДПС. Те вече са към края на политическия си живот, както се случи с класическите десни партии в по-развитите страни от бившия соцлагер. Изпълниха си историческата мисия, някои мутираха, други направо си умряха.
Бацилът ДПС не спря,
след като плъзна заразата
си в сините редици
През 2001 г. жълтото НДСВ не усети как бацилът се вля в коалиция с него и го разболя от жълтеница.
След 8 години престой в тялото на царската партия бацилът я убиваше бавно, но сигурно. НДСВ не успя да се пребори със заразата и тихичко угасна на миналите парламентарни избори. Днес прилича на сянка.
Но колкото повече политически тела заразяваше, бацилът ДПС ставаше все по-силен. След НДСВ влезе и в БСП. Диагнозата “Тройна коалиция” се оказа нелечима.
Симптомите на зачервено гърло при социалистите в комбинация с жълтеницата на НДСВ прерасна в жестоки гърчове с обилно кръвотечение откъде ли не. Но бацилът продължи да става все по-силен. Днес дори да не е официално в нечие политическо тяло, бацилът е достатъчно силен и продължава да оцелява, като мутира в различни форми.
Клиничните пътеки на РЗС
и “Атака” водят директно
към 4-ти километър
и това многократно бе намеквано от опонентите им. Раздвоението на политическите им личности доведе до чуване на различни гласове в парламентарните групи и това накрая се оказа фатално. Лечението е сложно и само слабо може да подобри състоянието на двете душевноболни партии.
Но една надежда върви... не, направо бяга към болния политически спектър на страната.
Спасението идва от изток, и по-точно от Варна. Марешки едва ли не се закани да влезе с взлом в парламента и да оправи болната политическа система. Той има хапче за всяка политическа зараза. И пари, естествено. Но и за него се чува, че имал тук-там болежки, въпреки че политическият му проект е в ранна детска възраст и няма как да има СПИН например.
Всъщност ГЕРБ, СПИН, бацили и разни други болести са нищо в сравнение с една друга, която броди из политическите организми вече 23 години. Че и на челата им се изписва. Я да видим - ДСб, сДС, нДСв, ДпС... Може и да е случайно, но едва ли.
Само БСП нямат ДС в името,
но то за тях е ясно и не го крият.
Най-фатално болестта ДС се е отразила на малките сини организми в началото на демократичните промени. Те пълнели площади и задръствали булеварди, вдигали двата пръста и скачали пред трибуните, на които после се оказа, че е стояло ДС, от което искаха да се излекуват. Това се оказа и най-устойчивият вирус в политическата система на България. ДС е плъзнало във всички партии и поразява дори по-лошо от производното му мутирало бацилче ДпС.
Освен ДС друга болест, от която не могат да се отърват повечето партии в България, е симптомът на острата лидерска недостатъчност. Освен това се наблюдава и лидероманията.
Да поживеем за секунди в илюзията, че Бойко Борисов решава да не се занимава с политика, напуска ГЕРБ и обществения живот и започва да се радва на народната любов, кучето в Банкя и магистралите, построени в неговия мандат. Някой друг става шеф на ГЕРБ. Колко ли ще просъществува тази партия на политическия хоризонт? Може би колкото НДСВ просъществува без Царя начело.
Или колко ще го има
бацилът ДПС, ако Доган
се оттегли напълно
от върха на пирамидата,
където стои от 23 години. А дали “България за Гражданите” ще има това доверие на избирателя, отразено в социологическите проучвания, ако Кунева я нямаше или реши да се оттегли?
Кой ще замести Бойко, Доган, Кунева и дори един Волен Сидеров начело на партиите им и какво ще се случи с тях, ако лидерите са други? В тази болестна конфигурация парадоксално най-здрава и демократична изглежда БСП. Там поне лидерите се сменят на определен период от време.
От 90-а година насам са се сменили 4-ма, преди месеци дори имаше интрига и лидерски двубой между Станишев и Първанов. Кой ще се изправи реално срещу Бойко Борисов например в битка за лидерския пост в партията, че и да критикува ръководството му? Смее ли?
Доган го преизбират единодушно като Тодор Живков в нагласени вътрешни избори. Хроничната лидерска недостатъчност в партиите не убива толкова бързо, но краят е фатален.
Справка - БКП, където може би трябва да се търсят истинските причини за заболяванията на всички партии днес.