Оня ден в. "24 часа" съобщи, че старите другари в Министерството на външните работи сигнализират, че за посланик се издига човек без диплома за висше образование. Става дума за журналиста и философа Димитър Бочев. Човек, преследван от народната власт заради възгледите му, която не му позволява да завърши Софийския университет.
Емигрант, истински дисидент, дългогодишен журналист от радио "Свободна Европа" и "Дойче веле".
Загрижеността на кадровиците е - тоя сега няма диплома, ще ни излага пред чужденците. Напротив, издигането на такъв човек не ни излага пред чужденците, а показва, че все пак у нас има някаква реална промяна.
Притеснително е, че изобщо се обсъжда такъв въпрос.
Идеята, че дипломатът трябва да е само човек от "кариерата", има за цел да бетонира съветските възпитаници от МГМО на всички сладки служби по посолствата и те да снасят всичката информация, която минава през тях, където трябва.
Напротив, за посланици трябва да се издигат главно и предимно политически фигури, каквато безспорно е Димитър Бочев.
Посланикът на българската държава не трябва да е човек от калъп, още по-малко от съветски калъп. Има огромна разлика от това да назначиш на експертна длъжност някой с подправена диплома, както бе случаят с Калина Илиева, и да издигнеш за политическа работа мъж, преследван от репресивните органи на комунистическата държава. Това вероятно няма да бъде прието добре в Северна Корея, но назначението е за Прага.
Впрочем българските дисиденти, колкото и да бяха малко, в повечето случаи са маргинализирани и позабравени днес. Добре е от време на време да се сещаме, че сред нас са живели и други освен доносници, мазници и номенклатури.