Чрез сънища в мистична къща в Странджа дъщеря й Мила усетила, че смъртта ги дебне зад ъгъла

Изпитвала вина за смъртта на сина си и търсила спасение в езотеризма

“На 5 август си замина от този свят милата ми майчица Искра Банкова. Мир на праха й, на голямата й космическа душа, на необятната й мисъл и любов. Сега тя е в светлината при батко. Мама е починала на място и без да се мъчи.

Слава Богу, няма други пострадали. Смъртта й сякаш се предизвестяваше от различни божествени знаци, въпреки че не сме го осъзнавали ясно. Наскоро с мъжа ми бяхме в къща в Странджа, в която имахме много сънища и силни усещания. Попитах дали жената, която е живяла тук, е била акушерка. Отговорът беше: “Акушерка, но от другата страна - към истинския Божи свят... Жената е изпращала хората към великата космическа прегръдка, обредно и съвсем професионално. Смятало се е по онова време, че това е най-важният преход.”

С тези думи дъщерята на журналистката Искра Банкова – Мила, съобщи, че майка й е починала. Бившата пиарка на БНР и на първия демократично избран у нас президент Желю Желев е

загинала в катастрофа край Павликени

Бързият влак от София за Варна е помел автомобила й на жп прелез. Влачил я е в продължение на 150 метра.

Смъртта на 71-годишната Банкова бе шок за близките й, но най-вече за дъщеря й, тъй като преди 3 години и половина се самоуби брат й, актьорът от Народния театър Йосиф Шамли. Именно по тази причина Мила няма сили да говори за тях. Във фейсбук профила си тя написа: “Душата й беше цяла вселена, огромен ерудит, вечно търсеща, вечно неспокойна, бунтарка, ценител на красивото, естет, пееше удивително, непримирима.

Огромна любов имаше в себе си

Мама. Връзката ми с Бога. Сега мама е спокойна, усещам го. Тя много се притесняваше да не умре като стара и болна, безпомощна бабичка, в тежест на другите. Страхуваше се от смъртта, но ето че тя е дошла внезапно и неочаквано - пътувала е към една селска къща, при приятелка. Погребение няма да има, защото мама искаше да разпръснем праха й на определено място в родината.”

Искра Банкова бе един от най-добрите журналисти у нас. Дълго време е работила в БНТ, както и в програма “Христо Ботев” на БНР. Една от най-близките й приятелки я определя като стихийна и великолепна, обичаща и свръхчувствителна.

“Тя никога не размени

местата на ума и сърцето - обичаше могъщо, понякога жизнеността й бе застрашителна, умът – пламенен, и търсеше избликването, светлината в знанието - от езотеризма до науките, които разширяват съзнанието и Вселената – споделя пред “24 часа – 168 истории” Ирина Делина. – Искра бе моята Валкирия (войнствени девици – бел. авт.). Двете бяхме много близки приятелки. Запознахме се покрай едни книги, след идването на демокрацията. Бях очарована, защото не съм очаквала журналист да има такъв интелект и с такава страст да работи и да изповядва идеи, които в България тогава бяха забранени.

Тя беше надарен и изключително ерудиран човек. С многостранни интереси. Влечеше я езотеризмът, модерните теории на съзнанието, професионално беше заинтересувана от това какво могат информационните технологии. Искра беше воин, а не просто интелектуалец. Всичко правеше със страст и любов и в науката, и в живота.

Притежаваше безкрайна чувствителност. Приятелството ни бе съзаклятие, повече от вярност, по-скоро докосване чрез вдъхновение и мъдрост. Тя познаваше границите, но беше нещо отвъд тях. Не понасяше посредствеността, фалша, често се хранеше със своя собствен гняв, по библейски. Жена с древни инстинкти, но с интереси към бъдещето. Винаги я е влечало всичко, свързано с еволюцията на човека. По природа и същност беше отворена към космическото знание и така живееше.”

Искра и Ирина се запознават, когато Банкова вече е пиар

на първия демократично избран президент Желю Желев. Делина нямала лични впечатления от работата й, но знаела, че журналистката и държавният глава са близки приятели и останали такива и след изтичането на мандата му. Искра много уважавала семейството му, но не като политици, а като близки хора.

“В България такива хора като нея често остават нереализирани, не говоря за журналистиката, там беше взела всичко, но тя

не спазваше конюнктурата, казваше истината

– категорична е Ирина Делина. - Имаше много по-голям капацитет от това да бъде журналист. Беше смела, откровена. Знам, че известно време бе преподавала във Варненския университет, но осъзна, че академичната работа не я влече. Тя беше уникална и влагаше цялата страст и енергия във всичко, което правеше.”

Искра имала много силен характер. Изградила го още като млада, защото имала много тежък живот и това я направило борбен човек.

Най-тежкият момент в живота на Банкова, който я съсипва, е смъртта на сина й Йосиф Шамли.

Той се самоуби преди близо 4 години на 28 октомври 2019 г. Тогава тя не скри тъгата си и обяви пред всички: “Няма живот за мен вече. Загубих детето си.

Моята обич и гордост си тръгна от нас

Йосе, маме, няма слънце и въздух за мен вече до края на дните ми. Йосенце, защо съдбата беше така жестока, рожбо ненагледна, златно мое талантливо момче?”

“Самоубийството на сина й доста се отрази на начина й на живот – спомня си приятелката й Делина. - Тя се опита по някакъв начин да преживее смъртта му, и то чрез езотеризма и чрез всичко онова, което знаеше до този момент за живота. Искаше да проникне в други светове, да разбере по-дълбоко смъртта и да свикне с нея. Искра търсеше проблема в себе си, изпитваше чувство за вина, просто самата тя имаше нужда да се гмурне в дълбините на своя собствен живот, за да разбере къде е сгрешила. Все пак не е очаквала това. Самият Йосиф беше

безкрайно чувствителен и интелигентен

Това го беше наследил от нея. Те бяха копие един на друг. След смъртта му изпадна в депресия, но насочи енергията си към подобряването на качеството на собствения си живот.”

Ирина ценяла всяко качество у Банкова, но най-вече усета й, че нещо може да не е наред. “Ако обичаше някого, събаряше планини – твърди тя. - У нея и мъжката, и женската версия бяха силно развити. Тя бе до мен при всички най-съществени периоди в живота ми. На моменти сякаш бяхме като един човек. Имахме силна интуиция една за друга. Аз дълго живях в Щатите. Тя знаеше винаги точно кога да ми се обади. Дори понякога се случваше с “ритник” да ме събуди. Когато човек обича, знае точно в кой момент да те погали и в кой да ти удари шамар.

Усещайки по неин си начин какво се случва с мен, ме е изваждала от различни състояния на духа. Винаги, когато мои близки роднини са умирали, тя е била до мен, с огромния си позитивизъм и жизненост. С

желание в този живот да няма хаос

Беше нещо като акушерката на смъртта. Винаги, когато около нея се случваше нещо драматично и силно, тя беше там. Баща ми казваше, че никога в живота си не е имал такъв приятел, както аз имах Искра. Уникален ум, но характерът й не беше лесен. Имаше моменти, в които избухваше изведнъж. Ставаше много властна, но някак с любов, доброта и човечност. Това беше заради силния й характер, огромната воля, изключителното любопитство към света. Беше страшно комуникативна не само професионално като журналист. Всичко, захванато от нея, придобиваше форма, изказ, успяваше да го поднесе така, че да бъде интересно и заразяващо.”

През последната година 71-годишната журналистка се занимавала с подкаст, с идеята да вложи знанията си в нещо модерно, до което достъп ще имат всички.

“Искаше да популяризира връзката между езотеризма и новите технологии – обяснява Ирина Делина. - Работеше с много голяма страст. Дори имаше амбиции да преподава отново. Планираше да пътува повече.

Обожаваше пътешествията, но след смъртта на Йоско спря. Обичаше да разполага с времето си, а и беше невероятен естет. Къщата й е пълна с картини и красиви мебели. Беше гурме домакиня. Обожаваше да готви, да нахрани приятелите си. Обичаше и да чете. Последните ни разговори бяха в посока развитие. Затова бях изключително изненадана от смъртта й. Не й беше сега времето. Не мога да разбера каква е тази съдба. Искра тъкмо беше излязла от дълбока депресия, усамотеност и вглъбеност.

Явно моментът, в който си отиваме, трябва да е този, в който сме освободени. Тя се събра изцяло и си замина.

Сега е по-необхватна, по-безкрайна,

на кръстопътя на всички реалности.

Ще я нося в себе си като свитък светлина.”