Все по-често чувам изявления на видни лица на русофилията и русофилИята, че вероятно живеем в последните дни, когато все още можеш свободно да изразяваш мнения, различни от ”официалната” евроатлантическа линия. Която, представете си, била както Априлската линия на БКП едно време.

Разбира се, че тази глупост не издържа критика. Нито някой преследва тези хора за различно мнение, нито някой ги е лишил от трибуна, нито някой изисква от тях да изповядват ценности, които са им чужди - все отлики на комунистическото време.

Проблемът им е тяхното собствено възприятие като жертва, когато някой вдигне глас срещу лъжите, пропагандата и страховите внушения, които правят през - често платени от нас - национални медии. Т.е хората протестират срещу отказа на тези лица да бъдат отговорни за делата си.

Как се носи отговорност за делата?

Ако си журналист - като даваш в същото предаване възможност за отговор.

Ако си икономист - като не вадиш факти само за тезата ти, а теза за всички факти.

Ако си политолог - като вкараш международното право в разсъжденията ти, освен прочетеното в руската литература. ИТН.

Но и това не е главното. Когато правиш пропаганда “срещу” е отговорно като публично лице да даваш примери “за”.

А не да плюеш по Запада денонощно и като ти кажат, че си путинофил да викаш - “ама аз не съм за Русия, аз съм за България”.

Да, някои плоскоземци може и да се вържат, но все пак България не е Китай, за да има някакъв свой “трети” път. Ясно е, че или приемаме членството в западните съюзи, заедно с техните демократични ценности. Живот, основан на правила за всички. И критикуваме другите, заради отклонението от тях.

Или като критикуваме Запада показваме с делата си - как живеем, в каква валута спестяваме, какви дрехи носим, какви коли караме и къде пращаме децата да учат - алтернативата на Запада: Русия и Беларус.

Но без хората да плащат за избора на тези лица от техните данъци за БНР, БНТ, БАН и пр.

(От фейсбук)