Сигурно няма нужда и аз да се изкажа по темата, но нуждата този път е моя.

Вие мислите ли, че в швейцарските детски градини, да речем, се чува репликата “Той те бие, защото те харесва. Момченцата понякога така правят”?

Дали в швейцарските дискотеки през 90-те са се забавлявали на хита “В моята квартира падне ли ми гадже, НИКОГА НЕ ПИТАМ ИСКА ИЛИ НЕ?”

Дали в селата в Швейцария все още е по-срамно да си “разведена жена”, отколкото бита съпруга?

На теб, силно се надявам, всичко това ти е чуждо, непонятно, архаично. Защото си израснал в адекватно семейство, чел си книги, попивал си култура, общувал си с нормални хора, познал си обич и си я давал. Но цялата тази гнус е влязла и е засъхнала в немалко мъже. Това че не общуваш с тях, не значи, че не са истински. Извън нашите балони, живеят чудовища. И е време съдебната система да си свърши работата.

***

Много са срамни, неловки и обезкуражаващи брифингите на прокуратура и полиция след голяма трагедия в България. Още първата минута е отвратителна. Започва се с масови поздравления към колегите за “бързата и добра работа” и “синхрона помежду им”. Исках майката на момичето да бъде до вас, на масата, и през нея да се поздравявате за “бързата и добра работа”. Как пък един не стана и не каза: “Срам ме е. Разбирам гнева ви и страха ви. Случило се е нещо ужасно и са допуснати конкретни грешки от конкретни хора. Те ще бъдат наказани. Не заслужаваме прошка, но я искаме.” Защото като си некомпетентен или мързелив, поне може да си човек. Имаше дама на масата, която (допускам че е и от притеснение) се усмихваше доста често.
Безпътица.

*Георги Блажев във фейсбук