Самоук бях през живота си. Винаги ме тласкаше любознанието. Исках да разбера и да узная всичко, подобно на един от моите тогавашни учители, изтръгнат от библиотеката на баща ми.

Казваше се Джовани Папини. Той беше италиански писател и интелектуалец, който беше помечтал да разбере цялата цивилизация и да напише речник, с който да я разкаже на хората под формата на речник за цялото Човечество. Беше стигнал до началото на буквата “А”.

Мирослав Павич, великият сръбски магичен реалист, също заседна край Белград там, между Дунав и Сава, откъдето и аз нямаше как да избягам със своята Северозападна душа. Той написа своите “Хазарски дневници” и няма как нещо да се каже нещо истински поетично за Кирил и Методий, без този учен и поет с двете му красиви хрътки да ни въведе в митовете за това време.

Дотам стигнах и аз.

Книгата на Папини се казваше “Един свършен човек”. Un Uomo finito. Джовани не ми беше преподавал в 107 училище “Ламби Кандев” в седми клас. нито във Втора Гимназия “На Кръста’’. Аз общувах с Папини, с Есхил, с Брехт, без напътствия и позволение. Там, в бащината библиотека, по времето когато преминаваше лудостната ми страст към четене на много книги, изучавах български език в училище под надзора на човек, когото наричахме” Мамула”.

Беше нашият класен учител. Нелош човек, просто даскал от “Второ”.

Лека му пръст!

Той беше администраторът, служебният изпълнител на нашето сблъскване с родния ни език, литературата и световната култура, зле образованият служител на Министерството, което ни обричаше на неизбежен плен в ортодоксалното комунистическо мислене. Нашият “интерфейс” с културата преподавана за българските деца и за литературата от техните български учители. Оттогава разбрах, макар че бях много млад, — несвободата винаги започва, когато пленят свободата на езика ти и забранят начинът по който си позволяваш да мислиш и да се изразяваш.

Когато те стиснат през гръцмуля за езика и речта, ти се превръщаш в бездиханно говедо, което безмълвно очаква да бъде изядено, подобно на безсловесно животно, нападнато от хиени в саваната. Поради което и пиша този пост, който е по същество възхвала на самоуците. За хората, които успяват да се самообразоват, въпреки системата на министерствата с техните идеологически и финансови правила, целящи единствено да принизят нивото на всички деца до някакъв бездарен статистически минимум. За България той вече е 83 точки на IQ.

Същият е за Македония и за Албания.

Това впрочем е границите на меката олигофрения, определяна от комунистически идеолози, като Иво Христов спрямо българите, като принадлежащи към тази група 80% дебили. Дебилитетът, статистически започва под 80 % iQ.

Ако се възприеме Принципът на Референдумите за управление на бъдещето на България и това бурно 80% население се включва?

Нека се включва!

Но нека и да не плаче. Защото съдбата на “народа” им се определя от тях. А съдбата на Човечеството се определя от Самоуците

*От фейсбук