Естествено, че никой няма да опре до моето мнение, но все пак да си го кажа.

Националният Празник трябва да бъде 22 септември.

Празникът на Българската Просвета трябва да бъде 24 май. Ами, това е. Все пак трябва да споделим какво мислим за една обединяваща дата, за която да няма как да има национално разединение.

Тогава, на 22 септември, Българската Държава през 1908 г е станала най-сетне независима държава и Царство, наравно с всички европейски държави.

Време е да утвърдим това, именно в името на националното си достойнство. И именно днес, в тези смутни времена, особено много! Когато вече не сме част от Империите, а сме заедно с Общността на свободните народи. (Няма да осквернявам разговора с Копейкин и неговите налудни брътвежи за “посолствата”)

Св Св Кирил и Методий заслужават името на Катедралният Храм на София, което не заслужава монголският московски васал Александър Невски. Дали този Синод е в състояние да промени това, аз не знам. Дано да има сили и воля да го направи!

Техният “православен” брат Патриарх Кирил в Москва благославя ракети разрушаващи свети църкви, оцеляли двеста години в Одеса. А неговият началник Путин обича “славянските букви” създадени в “македонските земи” и ги развява по своите кагебейски олимпиади. 24 май ще му даде повод да си присвои “славянската писменост” и да русифицира този празник за радост на всички русофили от Шаренкова до Копейкин, плюс Нинова и прочие.

Все пак, не аз, а други са призвани да са начело и да управляват Божиите сили и политическите решения у нас. Не съм аз.

Единствената лична собственост, на която държа, която имам и никога не бих отстъпил, е моето мнение. Което излагам тук.

*От фейсбук