Ей-йййй ербап Бойко. Премиерът изръмжа за шенгенското пространство, защото “може да се окаже, че самото то не е надеждно за България”. Ами да, за какви се мислят. За капак можем да не им влезем в еврозоната, да им спрем ракията и бялото саламурено сирене. Ядец! Пийте си шнапса! А може да го ударим и на бартер: Седи наш съдия в Страсбург и държи плакат: “Разменям тежка осъдителна присъда по наблюдавано дело срещу две по-леки в Международния съд по правата на човека”. Па може и да се вържат…
 За петия вот на недоверие - като за останалите четири. Иначе казано - мина пет за четири. Забравиха го още след гласуването. Нещо като старата градска песничка: “Граф Цепелина от тука мина и си замина, ах боже мой.”
На мен обаче ми направи впечатление, че цялата ни налична политическа класа се държи като жена в критическата възраст - говори за съдебната система и престъпността като надзирателка в социален дом, гледа назад във времето и заливана от горещи вълни, лицемерно се тюхка - “Къде отлетяха тия повече от 20 години.” За тоя период един от емблематичните ни бизнесмени на прехода Вальо Моллов искрено, тежко и тъжно произнесе култовата фраза: “К'ва я мислехме, к'ва стана.” Та за смисъла на прехода ми иде наум една перифраза от Ботйова:
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
във борбата за парата
да напълня и аз джобът.
Станишев се жалва: “Фундаментът на българската демокрация е подкопан.” Тук, естествено, трябва да се запитаме: “А какъв всъщност е този фундамент? Кога го наляхте, кога стегна, какво построихте върху него, та да е подкопан. Като гледам какво натворихме през т.нар. “преход” по-скоро ми се чини, че тоя фундамент ще да е от изгнилия шперплат на соцуправлението, ама нейсе.
 Оплакване: “Цецка Цачева не разрешила едноминутно мълчание в парламента в памет на Никола Вапцаров.” Ами нищо чудно, ако Карл Май беше прописал поезия, а Винету беше проговорил в мерена реч, работата щеше да дойде по-иначе. Освен това ние симпатизираме на тия, които стрелят, а не на тези, които ги разстрелват.
 ГЕРБ канят спасители за свои членове, съобщиха гордо от партията. Двама русенци, спасили жена от удавяне в Дунава, вече получили формуляри за членство. Ходът е добър, но противоречив. От една страна, се допуска, че ГЕРБ са партията на спасителите. Но пък, от друга, може да се приеме, че партията се дави или най-малкото не знаят, че морето не е до колене. Или пък все влизат на червен флаг.
 Дянков или митниците - това е въпросът. Хер Флик с мрачна упоритост опитва да интернира митничарите в Русе, но нашите не се дават. Абре, будала, кажи им, че ги командироваш на Солунската митница, па седи и гледай. И понеже Дянков вече обяви, че в следващия кабинет няма да е финансов министър, отсега мога ви кажа, че централата на митниците ще си остане в София.
 Трябва да си много луд, за да затвориш пътя до Бузлуджа за автобусите с червени бабички. То е като да свиеш ножиците на Бойко или ВСС на Цветанов. Засега никой не е поел отговорността за атентата.