Фактът, че Николай Денков е академик изглежда никак не му помага да разбере някои съвсем елементарни правила в политиката. Например това, че когато властта /Денков/ заплашва със санкции една партия /"Възраждане"/, повечето нормални хора застават на страната не на заплашващия, а на заплашвания.

Сигурен съм, че още няколко подобни излияния, били те на Денков или на някой друг властови представител, ще направят така, че рейтингът на "Възраждане" ще скокне до небесата. Да не говорим, че е най-малкото некрасиво да се заканваш на някого от висотата на премиерския си пост.

А съвсем извън добрия тон е в битката си с партия, определена от теб като "тоталитарна", да ползваш "прозренията" на социолог, обявен за сътрудник на ДС с псевдонима "Йолов". Но пък, както виждаме, доносниците на ДС, както и техните синове и внуци, днес са на особена почит сред евроатлантическата общност. Защо ли?

От фейсбук