Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

BG спортът стигна "саксиения период" на своето развитие Страшимир Димов
"Гледай и се радвай, защото никога оттук нататък като спортен журналист вече няма да го видиш!"
Това каза учителят ми в занаята Николай Куманов, дни след като се върна от олимпиадата в Сеул. Макар да беше много знаещ и още повече можещ вестникар, не му повярвах.
През 1988 г. България беше стигнала абсолютния си връх - 10 олимпийски титли, общо 35 медала и 6-о място след гигантите в спорта - СССР, ГДР, САЩ, ФРГ и домакините от Република Корея. Оптимизмът говореше - оттук нататък ще има повече успехи и още по-добро класиране.
Четвърт век по-късно скептикът в мен няма начин да не се съгласи с британската професорка Емили Уилямс. Тя прогнозира, че
от "Лондон 2012" България ще се върне
с един златен медал
и той отново ще е на състезателката на Симеон Щерев Станка Златева.
Изследването на Уилямс сочи като вероятни "бронзови" Иво Ангелов (до 60 кг) и Елис Гури (до 96 кг) в класическия стил, и Радослав Великов (до 55 кг) в свободната борба.
Формулата, върху която са направени изчисленията на Емили Уилямс, е създадена от известния професор по икономика Ендрю Бърнард. С доста голяма точност той предсказа какво ще е класирането по медали на Олимпиадата в Пекин преди четири години. В неговата формула са включени фактори като спортна форма, численост на населението на страните и развитието на националната им икономика.
Вероятно прогнозните изчисления в системния анализ на проф. Бърнард биха имали направо поразителен резултат, ако той би вземал и коректив като развитието на спорта в дадена страна.
"През 70-те години на миналия век спортните специалисти от ГДР доста иронично ни казаха, че българският спорт е влязъл в етапа на своето парниково развитие - твърди един от ветераните в спортната журналистика Григор Христов. - И с доза от сарказъм заявиха, че след това идва ерата на саксиеното производство на спортисти, след което идвало нищото."
По онези години у нас опитът на "братска Германия" в спорта се ползва, доколкото източногерманците позволяват. Да се научи какви адски допингови отвари се забъркват зад вратите на института за спортна медицина в Дрезден е по-трудно, отколкото да се влезе в главната квартира на ЩАЗИ в Берлин.
Нашите обаче копират опита със спортните училища в ГДР. Конвейерното производството на бъдещи шампиони е държавна политика за соцлагера и в България се пръкват 36 спортни училища. В тях учат 14 000 спортисти. Така започва парниковият период в производството на спортисти.
Германецът си е прагматик и винаги оценява фактите такива, каквито са - допинговият гигант в спорта разполага с 6 училища. Общо 1800 "войници в спортни екипи" (както ги титулуват соцлидерите) дават 86 на сто от международния принос в спорта на страната. У нас процентът е 1,8. Как по-добре можеш да определиш ситуацията от "парникова ера"?
Сега работата е опряла в саксиения метод. Въпросът е колко "саксии" имаме на разположение сега и колко от тях ще цъфтят, за да вържат? И дали при такова участие като в "Лондон 2012" не е дошло времето излишно високите нотки на традиционния предолимпийски патос реалистично да бъдат понамалени?
Страшното ще бъде, ако германската прогноза за това, което следва "саксиената ера", се сбъдне. Още по-ужасно ще е да се сбъдне пророкуването на спортни асове от 80-те години: "На бронзов медал ще се радвате!"
Ако прогнозата на Уилямс за злато на Станка Златева се потвърди - при положение че по пътя към титлата в свободния стил не срещне някоя никому неизвестна китайка, -
радостта ще е единствено за борбата
Председателката на олимпийския ни комитет Стефка Костадинова оптимистично вдигна броя на титлите на две. То иначе и няма как да бъде - дори и да е наясно със сегашното положение в олимпийските спортове, по силата на своя пост Костадинова е задължена да е оптимист и да вижда още повече възможности у нашите.
Но тъжното е за целия български спорт.
За първи път от Токио през 1964 г., под трибагреникът в Лондон този петък ще застанат за своя парад на Олимпийския стадион едва 63-ма атлети. Толкова, колкото са били наш'те и на игрите в Хелзинки преди половин век. В антирекордите все още начело е Мелбърн '56 г. До Австралия тогава стигат общо 47 състезатели. Но както се знае, за всяко нещо си има времето, така че що в Рио де Жанейро да не "подобрим" и тази част от статистиката?
Сметките показват, че за шест олимпийски цикъла
участниците ни в игрите са намалели 2,55 пъти,
а спечелените в пет поредни олимпийски игри златни отличия след "Сеул '88" са с само с 4 повече, отколкото българските титли в Република Корея.
Най-простичкият пример е, че никога на олимпийски игри златоносните български спортове - борба, бокс и щанги, не са представяни от по четирима състезатели!
За едната бройка в Лондон можеше да станем за срам и да изтъпаним Христо Стоичков начело на делегацията, гордо развял българския флаг. Камата е играч, какъвто България също скоро няма да има. Но в БОК някой май здраво са натискали тъкмо Ицата да е начело.
Който и да го е поискал, той не е разбирал принципите на олимпизма. Ако обаче просителят не е знаел, че флагманът на делегацията трябва да е олимпийски състезател, нали това е работата на хората в олимпийския комитет? Щяхме да станем за посмешище, да се червим като ученички, а Лозана да ни дърпа ушите.
Защо Дейвид Бекъм се отказа от същата чест? Отговорът е простичък - дори и брилянтен играч като него, Бекъм знае, че не е част от състава на Великобритания и, разбира се, колкото и да иска, не може да прекрачи моралното право да застане пред цялата делегация на домакините. Такова поведение на Острова се вижда добре, помни се и се цени.
Отвъд Ламанш да си джентълмен е национална черта.