Вече шесто денонощие българските и израелските служби не успяват да установят самоличността на камикадзето от летище Сарафово и не могат да открият дори и доказателство за негови съучастници на територията на България.
Разпространеният от израелските медии фоторобот на помагача на терориста е действително направен от полицията в България, но той не е на негов съучастник, научи “168 часа”. Фотороботът всъщност е на друг мъж, който в дните преди атентата се е опитвал да наеме автомобил в Поморие и в Равда, но му е било отказано, съобщи източник от службите.
Този мъж също е бил чужденец и това, което е усъмнило служителите в рент-а-кар фирмата, отново са били документите му за самоличност, както и в случая с камикадзето, който не получил автомобил, защото бил с къса коса, а на фалшивата шофьорска книжка от Мичиган - с дълга.
Службите смятат, че двамата мъже са свързани и защото този от фоторобота също е представил във фирмата американска шофьорска книжка.

Неговата обаче била
на името Брайън
Джереми Джеймс

Вчера полицията продължаваше да проверява дали мъж с подобно име е бил регистриран в хотел в София, след като преди това не успяха да намерят следите му в Бургас и във Варна.
Няма обаче доказателства, че двамата мъже са свързани, тъй като липсват каквито и да е било свидетели, които да са ги видели заедно. Твърде вероятно е да се окаже, че мъжът от фоторобота няма никаква връзка със случая, а е просто турист или пък чужденец в бизнеса с кражби на коли, взети под наем.
Невъзможността да бъде открит съучастник на атентатора затруднява изключително разследването в установяването на начина на пристигане на камикадзето в България, в кой момент и какво точно е правил у нас, местата, където е преспивал и едно от най-важните обстоятелства -

как се е сдобил с бомбата, която взриви в Сарафово

Източници, запознати с разследването, отрекоха и първоначалната информация от прокуратурата и от болницата в Бургас, че раницата на атентатора е била натъпкана с метални сачми, които да сеят повече смърт наоколо след експлозията.
Действително, от труповете на убитите и от телата на ранените са извадени десетки шрапнели (50 парчета само от тялото на ранения Владислав Баталин - бел. авт.), но те са откъснати вследствие на мощната ударна вълна от корпуса на автобуса - парчета ламарина, тел, пластмасови предмети.
За момента конкретна следа не излиза и от анализа на бомбата, която бе взривена на летището в Сарафово. Единственото сигурно е, че тя е била направена от 3 килограма тротил.

Този експлозив обаче може да се намери навсякъде по света

и не дава никакви насоки на разследващите за това дали бомбата е внесена от чужбина, или е поръчана у нас. Експертите по взривове от ДОТО все още не са категорични и по въпроса как точно е била взривена адската машина в раницата на младия мъж. Не е ясно какъв е бил капсулдетонаторът и как е задействан той. Това обстоятелство пречи да се направи категоричен извод дали терористът е камикадзе, или е бил взривен от разстояние от съучастник, или пък сам е задействал, без да иска, бомбата. За момента най-логична е версията, че терористът е активирал по погрешка адската машина. Вече е установено с абсолютна сигурност, че тротилът в раницата е експлодирал, когато младият мъж с перука се е намирал точно пред вратата на автобуса.
Това се е случило в момент, когато израелските туристи са слагали куфарите си в багажника и са се качвали в рейса. Част от тях са били вътре, но мнозина все още са били и на паркинга отвън.
Ако мъжът не е бил камикадзе, е щял да постави раницата в багажното отделение - плътно вдясно до резервоара с гориво (за да бъде още по-мощна експлозията - бел. авт.), без никой да му обърне внимание, да се отдалечи, и

да задейства бомбата, когато пълният с туристи автобус потегли

А след това спокойно да се оттегли в настъпилата след това суматоха.
Ако пък мъжът е бил камикадзе, той е трябвало да влезе в автобуса, когато всички туристи се настанят вътре, и да се самовзриви също, когато возилото потегли - за да убие колкото се може повече хора, каквато е всъщност задачата му.
Практиката в подобни случаи сочи, че камикадзето има строго определена задача - да подходи до периметъра, където трябва да се самовзриви и да “натисне копчето” в най-удобния момент според предварително подготвения план.

Вместо това, атентаторът взривява адската машина пред самите врати на автобуса,

без да е влязъл вътре. Така бомбата експлоадира, когато терористът е заобиколен от по-малко хора и в открито пространство, в което пораженията са много по-малки, отколкото биха били в автобуса.
Тези обстоятелства отхвърлят до голяма степен и версията, че терористът е бил взривен нарочно от разстояние. Ако беше така, човекът с дистанционното също щеше да го изчака да влезе вътре в автобуса, накъдето се е и бил запътил, според няколко свидетели. Те разказват, че странният мъж с перуката и раница на гърба е вървял уверено към вратата на автобуса,

не е давал никакви признаци
на безпокойство и не е казал
или пък извикал нещо,

преди да се взриви.
Всички тези факти говорят за взрив по погрешка. Най-вероятно разследването ще покаже, че терористът е активирал капсулдетонатора сам заради някакво нелепо стечение на обстоятелствата, което може да се окаже и технически проблем с бомбата.
Само намирането на негов съучастник у нас ще даде истински тласък на разследването, защото ще даде отговори на най-важните неизвестни - самоличността на атентатора, начинът му действие, как се е сдобил с бомбата и в коя терористична организация членува.

 

 

Как реагираха в Москва
 при терористичния акт
 на летище Домодедово

Взривът в зона пристигащи за международните полети на летище Домодедово проехтява на 24 януари в 16,32. Взривното устройство е с мощност около 7 кг в тротилов еквивалент и е активирано от терорист-смъртник (според някои съобщения в медиите бомбата е била в багажа на терористката). В резултат на взрива частично се срутва конструкцията на летището и има силно задимяване на помещението.
По думите на свидетели на трагедията, в рамките на 10 минути на мястото на произшествието са пристигнали първите коли на Бърза помощ, колите на МЧС (министерството на извънредните ситуации, по-известни като спасителите), сътрудниците на КАТ и МВР. Случайни очевидци са помагали на медиците да изнасят пострадалите от залата за посрещачите навън. Първите съобщения в медиите за взрив на летището се появяват около 16,55.
В 17,20 на мястото на трагедията пристигат около 20 коли на бърза помощ и в рамките на следващия час в Домодедово пристигат около 60 линейки.
В 17,23 сътрудниците на МВР за пръв път охарактеризират взрива като “терористичен акт”.
В 17:28 представителите на правоохранителните органи обявяват за образуването на наказателно производство по параграф “Терористичен акт”.
В 17,40 лекарите съобщават, че в резултат на взрива са загинали 31 човека. Впоследствие количеството на жертвите се увеличава до 35 души.
В 18,00 е открит телефон “гореща линия” за роднините и близките на пострадалите.
В 18,06 президентът на Руската федерация Дмитрий Медведев започва екстрено съвещание, на което присъства шефът на следствието на Русия, генералният прокурор и министърът на транспорта. Президентът отменя визитата си на форума в Давос заради инцидента.
В 18,30 по указание на кмета на Москва е въведено безплатно пътуване на влаковете на Аероекспреса - влака от летището, пуснати са допълнителни автобусни линии от летището.
Към 19,00 е оповестено, че във всички московски летища, както и тези в Петербург, Казан, Екатеринбург и другите градове са въведени усилени мерки за безопасност. РЖД (Руските железопътни превози) също обявяват за въвеждане на повишени мерки за контрол на железопътния транспорт. Московската милиция е приведена в режим на усилена работа, като за осигуряване на безопасността в Москва са изведени допълнителни наряди. На летищата започват проверки на подозрителни пътници.
В 19,50 излиза информация, че в резултат на терористичния акт са пострадали 152-ма души, по-късно количеството на пострадалите нараства до 180 души.
По същото време на самото летище следователи започват да свалят показанията на свидетели на трагедията, проверка на документите по охраната на летището. Започва и изучаването на записите от камерите за видеонаблюдение. Следователите изискват разрешение да получат информация за телефонните разговори, провеждани на летището преди взрива. Обявени са за издирване трима мъже, които по версията на следствието са причастни към извършването на терористичния акт.
Сутринта на 25 януари в 12 болници на Москва и Подмосковието се намират 110 пострадали в резултат на терористичния акт. По съобщения на Министерството на здравеопазването четирима души са в крайно тежко състояние и още 39 - в тежко. МЧС публикува списък на загиналите. Сред тях са и 8 чужди граждани.
Тук и по-нататък всички часове се указани в московско време.

 

 

 

Докога ще сме все изненадани

По света отдавна има разработени модели за реакции при подобни кризи, въпросът е защо ние не ги използваме

Симана Златева, експерт по национална сигурност

Началото на септември 2001 година. Във Варна, в рамките на квалификация за Европейско първенство по футбол за девойки пристига националният отбор на Израел. Организаторите на турнира са силно затруднени от специалните изисквания - целият отбор трябва да е настанен на един етаж в избрания хотел, достъпът до етажа е строго контролиран от двама служители на израелските служби за сигурност, полетът от и до Тел Авив до последно е с неизвестен час на кацане и излитане. Изобщо отсъства от светлинното табло на летище Варна. В деня на изпращането на отбора, след края на квалификациите - 11 септември - няколко часа след излитането на самолета за Тел Авив, световните агенции разпространиха новината за случилото се в Световния търговски център.
Днес, 11 години по-късно злото, наречено терор достигна България. Като невероятни звучаха новините от 18 юли за атентат на бургаското летище Сарафово. Защо точно България, дали и какво да се предприеме от тук нататък,
за да се предотвратят подобни трагедии в бъдеще,
самоличността на терориста, следствието - всичко това са теми, които безспорно заслужават внимание. И сред тях някак остана без внимание една изключително важна тема - каква е нашата готовност за действие след като НЕЩОТО се е случило? Факт е, че, слава Богу, нашата страна досега беше извън обсега на подобни събития.
При подобни инциденти в цял свят има разработена методика за действие, която предполага минимизиране на вредните последствия от атентата и извеждане на пострадалите и свидетелите от състоянието на шок. Основното нещо, от което се нуждаят хората в този момент, е информация. Следствието, което у нас се извежда на преден план, върви ПАРАЛЕЛНО, а не вместо основните мероприятия, а именно:
1. Реакция на аварийните служби - Полиция, Пожарна, Бърза помощ. Оказване на първа помощ на пострадалите, евакуация, отцепване на района, първи оперативно-следствени действия.
2. Повишаване на нивото на тревога/сигурност на идентични обекти или потенциални цели.
3. Квалификация на събитието - обявяването му за криза, присвояването на степента - природно бедствие, авария или терори, активиране на съответната вече готова схема за справяне с подобна ситуация. При нас около час се говореше за взрив, българските медии много след световните обявиха, че става дума за терористичен акт. А
квалификацията
на събитието никак
не е маловажна - тя определя обхвата на мерките,
които следва да бъдат предприети. Като правило при неяснота се взема най-тежкият вариант - в случая терористичен акт. Взривът може да е в резултат на нещастен случай, невнимание, и прочие, и не предполага кръга от мерки, които се предприемат при атентат.
4. Информационен център - където да получат информация медиите, а от там и хората. Към него трябва да могат да се обърнат и близките на пострадалите. Ако проследим хронологията на атентата на летище Домодедово от 24 януари 2012 г., час и половина след атентата там вече функционира гореща телефонна линия. За сравнение у нас в същия времеви диапазон все още стои дилемата дали става дума за взрив или за атентат.
5. Единен координационен център - който да координира всички мероприятия до излизането от кризата - от помощ и съдействие на пострадалите до подаване на своевременна информация на медиите и другите заинтересувани страни - близки, представители на други държави и т. н.
6. Някъде тук
като правило държавната власт свиква извънредно заседание на ресорните министри и ръководители
на институции,
ангажирани в овладяването на кризата, за да обсъди адекватността на мерките - както на предприетите към момента, така и в близко бъдеще. Като това не е задължително да става на мястото на инцидента, даже напротив - това е място с повишен риск и тези първи лица рискуват освен живота си, но и стабилността на страната, появявайки се там.
7. Оказване на специализирана помощ на пострадалите при инцидента - тук е необходимо да се има предвид не само хоспитализираните, а и хората, които не са пострадали физически, но са преживели шока на случващото се пред очите им. Тук се предполага специфична психологическа помощ от психолози с профил работа при кризи. Според свидетелства на пострадалите, те не само не са получили такава помощ, а и са били третирани като животни -
оставени са без вода, храна, информация и тоалетна в продължение на 5 часа
след инцидента
Дори и да са заподозрени, това определено не е начинът. По-скоро хаосът в организацията се мултиплицира по веригата и води до задълбаване на шока и последствията от него.
8. След като се приключи работата с непосредствено пострадалите в инцидента, следва да се реабилитират и хората, които работят на това място - в случая служителите на летището и хората от службите, които са се оказали първи на мястото на инцидента. Професионалистът не е по-малко човек от другите хора и е подложен на същите въздействия от преживяното и видяното, както и всички останали, независимо че е във връзка с изпълнението на служебните му задължения.
И информация, информация, информация. В този момент това, от което хората най-много страдат, е неизвестността. Необходима е максимално точна и ясна информация, която да се подава постоянно, докато кризата бъде овладяна, като разбира се, не бива да се компрометира следствието.
Като цяло, за да се осъществят тези мероприятия, не е необходимо кой знае колко - подготвен екип от експерти, които да се свикват в екстремални ситуации, екип от професионалисти на място, малък бюджет за оборудване на информационен център и добра организация.
Стига да има воля и желание за това България да не бъде вечно в позицията на изненадана - от зимна виелица, земетресение или атентат.

 

 

Защо никой не поема отговорност за атентата в Бургас?

Самоубийството в името на кауза винаги е шумно. Касапницата в Сарафово обаче все още е без ясен извършител и поръчител. Затова избуяват конспиративни теории

от ГЕОРГИ МИЛКОВ

Ислямистки елементи от сирийската опозиция са организирали бомбения атентат в Бургас, за да отмъстят на Израел, че тайно подкрепя режима на Башар Асад. Те са замазали следите си така, че атаката да изглежда като поръчана от Сирия, за да предизвикат Израел не само да спре подмолната си подкрепа за режима, но и да го нападне по въздух и земя. В същото време обаче в Тел Авив хвърлят вината върху ливанската прошиитска организация “Хизбула”, защото си търсят повод за атака не по Сирия, а направо срещу Иран. Но накрая се оказва, че самият режим на Башар Асад е използвал някоя от своите подопечни терористични структури, гравитиращи около “Ал Кайда”, за да нажежи отношенията между Израел и Ливан и

да предизвика нова война срещу “Хизбула”,

която да отклони напрежението от него самия. Пък и между другото да даде знак на българските власти да спрат да въоръжават сирийската опозиция чрез катарски посредници...
Само няколко дена след атентата в Бургас вече има толкова много версии, че Джон льо Каре, Том Кланси и Дан Браун заедно не биха могли да ги измислят. От всички възможни теории на конспирацията най-грозна е тази, че израелските тайни служби сами са си организирали бомбата, за да развържат ръцете на собственото си правителство да организира мащабна международна коалиция срещу Иран. Колкото и “издухано” да звучат, подобни мистификации винаги се радват на невъобразимо голяма обществена популярност. Повече от 10 години след атентатите срещу кулите близнаци в Ню Йорк и до днес има страшно много хора, които се кълнат във версията, че това не е дело на никаква “Ал Кайда”, а си е чист еврейско-масонски заговор или поне на ЦРУ. Като доказателство винаги се цитира някаква митична бройка от 3000 евреи, които в деня на атентатите били предупредени и не се били явили на работа в офисите си в Световния търговски център. Ако допуснем и за милимунда от секундата, че това е вярно, то явно еврейското масонство е най-добре организираната в комуникационно отношение тайна общност в света. Вярно е, че ЦРУ и другите тайни и специални агенции на САЩ се сдобиха с неимоверно по-голям бюджет след 11 септември, както и със законова индулгенция да правят всичко, което си поискат, в името на националната сигурност. Но все пак е малко прекалено... Мащабите у нас, разбира се, са различни, но дори паметта на единствения загинал български гражданин не спря някои люде да лансират версията, че след като този българин се казва Мустафа, явно има нещо гнило в цялата работа и може и да е замесен като помагач. Без такова нещо да е излизало официално от устите на някой от службите за сигурност, реално подобни подмятания радват единствено радетелите на доктрината, че

в Родопите дремят спящи терористични клетки

Тази хипотеза се пуска целенасочено в обръщение всеки път, когато ДАНС арестува някой имам на джамия в Сърница и околностите за това, че прелиства корана.
В случая с Бургас друга любима теза на българските служби може би все пак има някаква логика. Това е тезата за т.нар. конвертити – хора от неарабски, европейски или друг западен произход, които са новоприети в исляма и все по-често биват използвани за удари. Ако зад снимките на заподозрения, които МВР разпространява, наистина се крие истинският извършител на атентата, то той видимо не изглежда много арабин. Със светлата си кожа и епилираните си крака, които се виждат заради това, че е с бермуди, той изглежда точно такъв европейски, западен тип. Един истински религиозен младеж салафит или пък арабин уахабит, тръгнал към самоубийствен акт, най-много би си обръснал брадата, ако трябва да заблуди неверническите власти за фалшивата си самоличност, но едва ли би тръгнал с къси гащи. Такива са разсъжденията на службите, когато разработват тезата за участието на конвертит.
Дългата коса на младежа, заснет от охранителните камери на летището, както се оказа впоследствие, е била перука. Но пък този факт още не беше ясен, когато израелските медии разпростаниха новината, че атентаторът от Бургас е шведският гражданин Мехди Мохамед Газали. На снимките, които бяха публикувани, Газали би могъл да мине за младежа от Бургас заради дългата си коса и бейзболната шапка. Но шведските и българските власти категорично отрекоха, че става дума за 36-годишния Газали, който е от смесен алжирско-финландски произход. Той е бивш затворник от американската база в Гуантанамо, където попаднал заради подозрения, че е боец на “Ал Кайда”. По-късно е освободен, а към 2009 г. има данни, че е направил опит да влезе в Афганистан. Къде е днес и дали не лежи без глава в бургаската морга? Няма такава информация.
От Израел дойдоха още няколко фалшиви сигнала тези дни и това само даде храна за нови конспиративни теории.
Поела ли е “Ал Кайда” отговорността за атентата или не?
Според израелците непознатата до този момент “Каедат ал джихад” е потвърдила, че неин войник е атакувал евреите в България. Само дето това не е непозната организация, а официалното название, с което самата “Ал Кайда” се кипри от поне 10 години насам. “Каидат ал джихад” е потвърдено отговорна за атака по израелски туристи през 2002 г. в Момбаса, Кения. И е странно, че израелските медии не си спомнят за това. Обяснението е, че може нарочно да подават информация, която изглежда скалъпена, за да бъде отхвърлена лесно и всички да се върнат на старата теза за “Хизбула”.
И така - “Ал Кайда” или “Хизбула”? Това са до този момент двете главни заподозрени групировки. Израелските власти определено искат да насочат разследването към втората. Българските власти не им противоречат много за това. Но отричат категорично за “Ал Кайда”. Никой не иска да си има работа с “Ал Кайда”. С тях не може да се преговаря, не се подчиняват на нито едно правителство. Не са под контрола нито на Дамаск, още по-малко на Техеран. За всички по-лесният враг е “Хизбула”, на която израелците имат да връщат за военното си поражение през 2006 г.
Има обаче един смущаващ факт. Защо, ако е замесена някоя от тези две групировки, които се споменават, никой все още не е поел отговорност за атентата? Изключваме фалшивия сигнал на израелските медии, които всеки ден се надпреварват с всевъзможни идиотии. Като например “новината”, че очевидци твърдели как атентаторът обикаля по плажа преди удара и си бъбрел с чужденците, като бил много разговорлив и на всички казвал, че баща му е иранец.
Поемането на отговорност обикновено става часове след извършването на операцията. Поне така правят големите, пък и не толкова големите организации. Липсата на подобен акт според някои анализатори може да значи само едно –
няма организация, а солови играчи
И само трябва да се установи как и защо този младеж или младежи са избрали да дойдат в България. Възможно ли е все пак някой от режимите в Близкия изток да е инспирирал и организирал появяването им в Бургас? И, ако е така, защо? Новите конспиративни версии по този въпрос тепърва предстоят.