Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Иво Сиромахов
Иво Сиромахов

Забелязвам, че в социалната мрежа се подвизава една шумна групичка от вдъхновени комсомолци. Те обикалят страниците, радващи се на повече посещения и сипят глупави коментари за събития, които не разбират, и за уважавани хора, каквито никога няма да бъдат.

Тия комсомолци са на различна възраст, с различен социален статус и не са привърженици само на една партия. Сред тях има представители от целия спектър на безсмисления български политически живот.

Но въпреки че са различни по убеждения, в едно си приличат – всички те са се отказали от възможността да мислят (ако изобщо някога са я притежавали).

Партията мисли вместо тях.

Вождовете им спускат правилните постулати и те ги бранят безропотно и безкритично.

Комсомолският патос не е довел никого до нещо добро.

Знам го, защото съм живял в онази жалка епоха, в която комунистическата партия вярваше, че има монопол върху Истината и мачкаше всички смислени хора.

Сега партиите са много, но клакьорите им страдат от една и съща болест – смятат, че само тяхната вяра е правилната, че техните вождове са безгрешни.

Подобни комсомолски групички са приют за некадърните, мързеливите и обидените. За хората, които нямат собствено лице.

Тези фейсбук-комсомолци са никои и го знаят. Те не са постигнали нищо смислено в живота си. Затова търсят идентичността си в стадото. Там, където има и други като тях.

Само че стадото няма да им добави стойност.

Защото сборът от много нули прави нула.

*От фейсбук