Историята на часовника за $6,1 млн. на последния император
Китайският престолонаследник Пу И става владетел на 2 г., лежи в затвора, а през последните си години работи като градинар в Ботаническата градина в Пекин. Докато е затворник, подарява своя “Патек Филип” на преводача си
6,1 млн. долара плати анонимен азиатски колекционер в Хонконг, за да се сдобие с ръчния часовник на последния китайски император Айсин Гьоро Пу И. Това е най-високата це
на в света за аксесоар от този тип на монарх.
Наддаването миналата седмица приключи за по-малко от 7 минути, след като купувачът се обади по телефона и обяви рекордната сума.
Часовникът е рядка изработка на швейцарската компания “Патек Филип”. Тя е основана през 1839 г. и е призната в света със своите сложни ръчни и джобни часовници, някои от които са били подарявани на кралски особи, включително на кралица Виктория.
Аксесоарът на последния китайски император от династията Цин има много
по-строг дизайн в сравнение с обичайните луксозни модели
от това време. Това е бил първият усложнен ръчен часовник, произвеждан серийно от марката. Освен часа показва и датата, деня от седмицата и месеца. Също така и различните фази на Луната. В момента има само още 3 екземпляра в света.
Не е ясно обаче как Пу И се е сдобил с ръчния аксесоар. Той е произведен през 1937 г. и продаден на френския търговец на дребно Гийермин. Според аукционната къща глобален екип от изследователи в продължение на 3 години е проверявал произхода на 86-годишния часовник. Единственото сигурно парче от пъзела е, че Пу И е подарил часовника си на своя руски преводач Георгий Пермяков, докато е бил в затвора в Съветския съюз след Втората световна война. Пермяков обяснил, че понякога последният китайски император правел подобни неща за хора, които били много специални за него.
Възрастният преводач нямал представа за стойността на часовника, когато го извадил от чекмеджето си и го дал на изследователите от аукционната къща. Пазел го като очите си до края на живота си и разказвал в тесен кръг как Пу И му го завещал в последния ден преди да бъде екстрадиран за Китай.
Според мемоарите на племенника на Пу И Айсин Гьоро Юан
часовникът е бил “личен предмет”
на сваления император, но никъде не е упоменато как се е сдобил с него.
Всъщност съдбата на Айсин Гьоро Пу И е повече от драматична и вдъхновява режисьора Бернардо Бертолучи за филма “Последният император”. Лентата разказва за възкачването му на престола като малко момче, за хвърлянето му в затвора от китайските комунистически власти и последващото му реабилитиране.
Когато той е само на 2 г. и 10 месеца, властващата императрица Цъ Ши нарежда на придворните си да вземат момчето от родителите му и да го доведат в двореца, за да стане новият император на Китай.
Без никакво предизвестие, на 13 ноември 1908 г. Пу И е изведен насила от дома си и само дойката му имала право да отиде с него при императрицата.
“Все още имам смътни спомени за тази среща, чийто шок остави дълбок отпечатък в паметта ми - пише по-късно Пу И в дневниците си. - Спомням си, че внезапно се озовах заобиколен от непознати, докато пред мен беше окачена мрачна завеса, през която виждах измършавяло и ужасяващо, отвратително лице. Това беше Цъ Ши. Говори се, че при гледката съм избухнал в силен вой и съм започнал да треперя неудържимо. Императрицата каза на някого да ми даде малко сладки, но аз ги хвърлих на пода и извиках за нейно голямо недоволство: “Искам бавачка, искам бавачкаИсторията на часовника за $6,1 млн.”
“Какво палаво дете”,
каза тя и ме отведоха да си играя.”
Два дни след тази среща императрицата умира и бащата на Пу И - принц Чун, става принц регент. През цялата коронация малкото момче не спира да плаче, не разбирайки какво се случва. Новият император на Китай не вижда майка си през следващите 7 години и затова изгражда специална връзка с дойката си Уанг - единственият човек, който успявал да го контролира. Всички около него му се кланяли и Пу И можел да прави всичко освен едно - да напуска пределите на Забранения град в Пекин.
Последният китайски император е принуден да абдикира през 1912 г. след свалянето на династията Цин, въпреки че продължава да живее в дворцовия комплекс. След години на изгнание и японска инвазия през 1934 г. той става император на марионетната държава Манчукуо, създадена от японците на територията на Манджурия.
През 1950 г. Пу И е заловен от китайците и осъден на 10 години
затвор. Той е неподготвен за шокиращия външен свят и не е способен да се грижи за себе си. Именно в лагера се запознава с руския си преводач Георги Пермяков, на когото завещава часовника си. След изтичането на присъдата, до края на живота си остава градинар в Ботаническата градина в Пекин. Умира на 61-годишна възраст, оставил след себе си историята на една човешка съдба в епоха на величие и световни промени, достойна за филм.
Най-четени
-
Секретно Касиерът на Ботевата чета Коста Апостолов полудява заради дял от заграбено богатство
Златният телец е погубил големи българи. За пари е удушен д-р Петър Берон. Пари са замесени в предателството на Васил Левски. Много пари има и в драмата на Ботевата чета
-
Секретно Съветски посланик в България бяга от Сталин. Месеци по-късно Фьодор Расколников умира от загадъчна болест във Франция
През 1988 г. достолепна възрастна дама прекрачва прага на сградата на старото съветско посолство на ъгъла на улиците „Московска” и „Раковска” в София. По онова време там се помещава Институт по
-
Галерия Народното събрание - история с бомби, гробища, бръмбари, катун и протести
Под старата сграда е имало римски и турски траурни парцели Депутатите първо заседавали в дъсчена барака на театрална трупа в Градската градина Там е заровен Васил Левски
-
Галерия Дъщерята на Христо Ботев умира след лекарска грешка. Майката Венета обвинява доктора, но отказва ексхумация
Сутринта на 9 ноември 1906 г. в салона на софийската жп гара влиза достолепна около 60-годишна дама в траур. Малцината транспортни служители не разпознават в нея Венета Ботева
-
Галерия Думите на Неофит, които винаги са със Здравка Евтимова: Бог вижда белезите от борбата за доброто
В лицето на патриарха имаме застъпник пред Бога, бях прочела една много интересна негова мисъл, която винаги бе с мен, той казваше че Бог вижда в човек белезите от борбата за доброто, а не наградите