Времето започва да тече от момента на зачеването на човека. Той непрекъснато се видоизменя в процеса на своето живеене. Времето спира да тече в момента на неговата смърт.

Всъщност, човекът представлява своеобразна вариация на атомите, от които е съставен, подредени в игровата структура, където Времето ги оставя да лудуват произволно, за да ги използва след това в следващият си проект. Те, атомите никога не остаряват и нямат възраст или срок на годност.

Човекът обаче е временният сандък на часовника, измерващ самото Време. Той служи като Мяра за него и това е неговата единствена самотна роля. Тик-так…Няма кой да го чуе.

Поради нежелание да приема възрастта си, твърдя, че съм човек в напреднала младост.

Честно казано, ако се наложеше да погледна назад магически в някакво отдавна счупено преди 60 години мътно огледало, никога нямаше да се разпозная в него днес. Което доказва, че в същността си, ние сме неразпознаваеми. Огледални повърхности, образи, които се променят като облаци в небето — неразпознаваеми и неузнаваеми.

*От фейсбук