Любомир Талев помни прабаба си Багряна отлично, тъй като тя си отива от този свят, когато той е 13-годишен. Самият той е с нея от раждането си. 

”Гостувахме й всяка седмица, от една страна, винаги са ми казвали, че тя е голямата поетеса, и аз често рецитирах нейни стихотворения - спомня си днес Талев. - От друга, за мен тя си беше мама Лиза, както обичаше да я наричаме. “Вечната жена на българската литература”. Често се смееше с думите: “Каква баба съм аз? Та аз съм мама Лиза!” Посрещаше ни както всяка прабаба - с домашен сок от бъз, с приготвен от нея кекс. Носеше ни различни подаръци.”

Първият му спомен е, когато вече е 5 - 6 годишен. Тогава получил от нея “карусел” - детска въртележка.

”По-късно много обичах да си играя с оловни войници - разказва той. - Някой й бе казал за това ми увлечение и тя всеки път, когато бе в командировка някъде в чужбина, ми носеше такива играчки. Никога няма да забравя как бе открила в СССР комплект с такива войници - възстановка на битката при Ладошкото езеро с кръстоносците.”

Когато малкият Любомир поотраснал, като внук на дядо си и правнук на баба си усилено изучавал френски и Багряна, за да го улесни, започнала да говори с него предимно на този език, за да го упражнява. “Била е в Париж многократно, обожаваше френската култура, а и дядо бе френски възпитаник на католическия колеж”, обяснява Талев.

Той никога няма да забрави как дядо му всеотдайно се е грижел за майка си.

”До края, дори когато вече бе трудноподвижна, той винаги бе до нея и й помагаше на всяка крачка”, спомня си той. Самият Талев е безкрайно огорчен от злостните нападки, че Багряна била изоставена в дом за възрастни преди да почине.

”Правеха се много злонамерени спекулации - спомня си той. - Тя живееше на ул. “Неофит Рилски”, вече бе трудноподвижна, не бе добре със зрението и много хора се възползваха от това. Правеха обири в дома й, някои се представяха за нейни близки, след това започваха да говорят срещу дядо, взимаха всякакви неща от къщата. Затова дядо отиде да живее при нея, за да й помага, но в един момент стана ясно, че тя има нужда от постоянна специализирана медицинска помощ. Аз съм свидетел, че дядо пътуваше всеки ден до дома в Горна Баня и всеки ден бе с нея. Останалите я посещавахме минимум веднъж седмично.”

Според Талев там Багряна се чувствала много добре. “За кратко състоянието й се подобри и дядо я взе оттам, за да живее при него, а тя все питаше: “Къде ми е Витоша?”

”В един момент телесните ограничения започнаха много да я притесняват и отново се наложи постоянна медицинска грижа”, спомня си Талев.

Безкрайно талантливата поетеса гасне бавно, но е със запазено съзнание до края, когато си отива от този свят един месец преди да навърши 98 години.

Но въпреки опита да бъде наказана от свекървата на първия си съпруг Иван Шапкарев, която я осъжда никога да не вижда сина си Любомир, сякаш напук “вечната жена” на българската поезия е обградена от любимите си хора.

Сред тях е и нейният внук, който също като нея ще завърши Националната гимназия за древни езици и култура с профил “История”, след което ще стане доктор по конституционно право в Софийския университет, ще специализира конкурентно право в лондонския City University и право във вашингтонския George Washington University. Неотдавна Любомир Талев издаде първата си книга, посветена на конституционното право и разделението на властите.