Bъзможно ли е джентълменско споразумение в политиката в страната на Бай Ганьо?

Въпросът е от изключителна важност, защото от спогодбата между първите две политически сили в момента зависи намирането на изход от кризата и приемането на поредица от жизненоважни закони за страната. Възприемано като първа крачка към възстановяване на доверието, то вече даде и някакъв резултат в патовата ситуация, като по него парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и “Продължаваме промяната-Демократична България” (ПП-ДБ) се разбраха да подкрепят идеята за ротационен председател на 49-ото народно събрание. На споразумението се възлагат и много, макар и крехки надежди да предложи

излизане от

омагьосания кръг,

в който попадна държавата ни с поредицата от ялови избори, които не могат да излъчат редовно правителство.

Но какво представлява джентълменското споразумение?

Според определението на Оксфордския речник то е “неформално споразумение или разбирателство между две или повече страни, обикновено направено устно, а не писмено. Основава се на доверие и взаимно уважение и не е правно обвързващо.”

Точно липсата на реални юридически последици при неспазването на такъв вид устен договор кара мнозина да се съмняват в неговия смисъл. Затова съществуват и по-духовити концепции. Както е обяснено от съдия Хари Вайзи от Върховния съд на Съединените щати: “Джентълменско споразумение е споразумение, което не е споразумение, сключено между две лица,

нито едно от които

не е джентълмен,

при което всеки от тях очаква другата страна да бъде стриктно обвързана от споразумението, но тя самата не е ограничена по никакъв начин.”

Заради неговия необвързващ характер подобни критики отнесе и настоящото партийно споразумение у нас. “Чуваме за джентълменско споразумение между хора, които довчера се наричаха помежду си от некомпетентни до лъжци. Такова джентълменско споразумение, ако не е лицемерие, е

най-късият

хумористичен разказ,

който съм чувал”, коментира например бившият заместник-министър на здравеопазването д-р Ваньо Шарков в ефира на bTV Radio.

На 8 януари 1997 г. групата на левицата в НС номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат вътрешния министър Николай Добрев. Два дни по-късно - на 10 януари, президентът Желю Желев, чийто мандат изтича на 21 януари, обаче отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство. Опозицията в парламента обявява национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу парламента. То

завършва с обсада

на сградата

и с опит за погром и палеж.

Полицията и Вътрешни войски се намесват и със сила привечер разпръскват демонстрантите. Десетки са ранени. България е пред гражданска война. На 28 януари новият президент Петър Стоянов връчва на Добрев мандат за съставяне на правителство. Той започва срещи с всички партии, с експерти и синдикати, за да направи широк експертен кабинет, но става ясно, че ресурсът на доверие към БСП и вътре, и извън страната е изчерпан. В този критичен момент президентът Стоянов обявява, че само връщането на мандата може да успокои гнева на улицата.

Така на 4 февруари 1997 г. Кирил Добрев и Георги Първанов отиват при президента Желев с решение да върнат мандата. По-късно препотвърждават решението си и пред членовете на Консултативния съвет за национална сигурност, който Стоянов спешно събира още същия ден. Заседанието на съвета завършва с подписване на декларация за национално съгласие между всички партии и споразумение за провеждане на предсрочни избори на 19 април. С това не само се слага край на кризата и продължителните масови протести, а и окончателно се утвърждава

евро-атлантическата

ориентация

на България.

Вторият път, когато джентълменско споразумение ни измъква от дъното, бе по време на мандата на кабинета на Иван Костов. Тогава финансовият министър Муравей Радев и заместникът му Пламен Орешарски призоваха останалите партии да мълчат по евентуални предстоящи обратни изкупувания на облигации по външния дълг.

Договорката бе спазена и бяха постигнати безпрецедентно ниски цени в интерес на данъкоплатците и сериозно намаляване на държавния борч.

Макар че в историята байганьовските нрави често надделяват, все пак има чудесни примери, когато в името на националните приоритети партиите се обединяват и спазват неписаните правила на морала.