Светът, в който ние се родихме и израснахме, вече го няма. Живеем в друго време, в друг, различен от нашия свят. Или ще приемем заобикалящата ни действителност, да се случва без да се опитваме да я променяме по наш образ и подобие, или сме обречени на депресивно страдание и мъчителни старини.

Безсмислено е да се опитваме да научим идващите поколения, че нашият начин е верният. Сега e тяхното време и техният свят. Ние все повече ще се превръщаме в свидетели и зрители на тяхната сцена и техния спектакъл.

Нали помните това? „Светът е сцена и всеки играе своята роля на тази сцена.” Ние все повече няма да имаме място на тази сцена.

Нека играят, нека се наиграят и те. Нека ние постоим малко в гримьорните. В тях винаги ще живее духът на онова време. Нашето време. Дано прочетете и това, което пише между редовете.

Бъдете здрави и светли дни пред вас.

От фейсбук