Разделени. Обезверени. Уморени. и т.н.

Отдавна всяко едно от тези определения би лепнало много добре върху всеки от нас. Предполагам. Поне върху мен, със сигурност. Хем ми се иска да тегля една майна и да се завра в балона, в който така и така живея, хем от друга страна не мога да го направя. И опитвам.

Напъвам се. Къде смислено, къде яхвайки и аз вълна популизъм и безсмислие. Така е. Човек съм. Греша. Подвеждам се и т.н. Разделени...отдавна сме разделени. На всичко и всички. Разделяни съвсем съзнателно от други, които добре владеят изкуството. И ние се разделяме. По-лесно отколкото да помислим малко защо го правим. В неделя има избори. Не бих си закачал рамки или агитации. не. Бих говорил с вас. От тук. Не бих ви разделял. Защото всеки си има личен избор, който вероятно е защитен от някакви аргументи. Негови си. И това трябва да се уважава. Но простичко искам да ви попитам: искате ли да живеете нормално ? Искате ли детето ви да учи и живее тук ? Искате ли да имате спокойствие ? Искате ли да може да стигнете от точка А до точка Б без да се налага да правите основен ремонт на колата си ? Искате ли да имате по-чист град ? Искате ли да бъдете управлявани от хора, които знаят поне един език повече от родния си ? Искате ли да бъдете хора ? Поне за ден ? Аз искам.

Искам съвсем простичко нещо.

Да живея нормално.

Да се смея и да оставя някаква следа с работата си.

Тук.

Тъжно ми е, че има много хора, които не мислят. Или са забравили, или никога не са можели да мислят. Не зная дали е от липса на образование, от безсилие или от ярост, гняв, или нещо пето, но не мислят. За себе си, за децата си, за околните като цяло. Тъжно ми е за тези хора. Защото те също са около нас. И донякъде и ние сме виновни, че те са се превърнали в загубени души. Защото сме ги оставили да си отидат. Защото сме ги разделяли от нас, вместо да опитаме да ги приобщим. Да поговорим с тях. Да им дадем образование и желание да отскочат нагоре. И може би да ги накараме да поискат нещо повече за себе си. Може би. Не искам да се разделяме повече. Защото само заедно можем да се справим. Ще е трудно, със сигурност. Ще е мнго трудно. Ще трябва много воля и говорене. Но от някъде трябва да се почне. Човек по човек.

Тъжно ми е, че има и много образовани, които не мислят. Не мислят за себе си, за децата си, за всичко. Мислят за днес и сега. Ма има и утре. Вярно е, не сме безсмъртни, но винаги има и утре.

Гласувайте в неделя.

От фейсбук