Когато един инженерен ум се реализира в медицината, тя печели иновации. И то такива, които веднага влизат в практиката и решават проблем. Елегантно, просто, с лекота.
Инвазивният кардиолог д-р Добрин Василев, асистент в Националната кардиологична болница - София, и консултант в специализираната кардиологична болница "Медика кор" - Русе, смята, че е попаднал в лекарската професия малко случайно. Според дипломата му от Медицинския университет в Плевен обаче не е - завършил е само с 4 петици от цялото следване. По

ирония на съдбата

едната е по рентген и преподавателят дори го посъветвал да не се захваща никога с това. Днес не просто си изкарва хляба с рентген, а почти всеки месец е лектор и работи на живо в рамките на някой курс в чужбина. На 33 г. измисля стент специално за местата на разклонения на коронарните съдове на сърцето, наречени бифуркации. Математиката му е хоби и от време на време си мечтае за второ висше в Техническия университет. По рождение е леворък, "превъзпитан" да пише с дясната ръка. За работата му това е огромно предимство, защото е

еднакво сръчен
и с двете ръце

Кардиологията му е цел от 1994 г. За завоя му към инвазивното й направление съдбоносна роля имат д-р Александър Доганов и доц. Божидар Финков - основни фигури от школата на Националната кардиологична болница.
Д-р Харизанов пък го учи на клинична кардиология. За следващите основополагащи събития е важна 2005 г., когато на европейския конгрес по инвазивна кардиология д-р Василев се запознава с проф. Дариуш Дудек , шеф на такъв център в Краков, Полша. Заинтересуван от публикувания опит на д-р Василев с катетеризации през лакътната артерия, той го кани на своя годишен курс в Краков през декември. И тъй като

"Учителят идва, когато ученикът е готов",

там младият българин се среща с проф. Робърт Гил, шеф на инвазивната кардиология в болницата на Министерството на вътрешните работи и администрацията във Варшава. С него започва съвместна научна и практическа работа, която продължава и до днес. Преломна се оказва 2007 г., когато д-р Василев печели обучителен грант на Европейското дружество по кардиология и заминава на 1-годишна специализация в центъра на проф. Гил. "Там чрез изключително интензивна практика ми предадоха стила на работа на една от най-добрите катетеризационни лаборатории в Европа", признава д-р Василев. Центърът разполага с всички модерни методи за инвазивна диагностика и с почти всички терапевтични, някои от които неразработени по онова време у нас.
Резултатът от специализацията е защитена докторска дисертация във Варшавския медицински университет и създаване на бифуркационен стент, който е патентован и се прилага във все повече болници в Европа и Азия.
Стентовете в инвазивната кардиология се поставят на мястото на критично стеснение или

запушване в артерията,

за да я държат проходима за кръвта. Артериите обаче имат и разклонения и когато поражението е на такова място, стентирането представлява сериозен терапевтичен проблем с риск от усложнения още по време на процедурата. През 2005-а, когато нашият доктор фокусира вниманието си върху този въпрос, са неясни и самите теории за това, какво се случва в разклоненията при поставянето на стентове.

Не е ясно защо стават запушвания

на по-малките клончета, след като си отворил със стент основното поразено място.
Основната идея в пробива на д-р Василев идва през 2006-а, докато чака на летището на връщане от Краков. Гледайки една въртяща се врата, изведнъж разбира, че концепцията за ставащото в разклоненията на артериите при стентиране не е вярно.
Дотогава се смята, че стентът размества натрупаната атеросклеротична плака в разклонението и това води до вторично запушване. Д-р Василев разбира, че истинската причина е промяна в геометричната конфигурация на разклонения съд, предизвикана от имплантирането на стента. Дори да няма плака, съдът пак се променя по определен начин само заради наличието на стент. "Представих си, че стентът избутва страничния клон на бифуркацията настрани и го затваря все едно врата затваря коридор", обяснява д-р Василев. Плаката също се разбутва, но това не е водещата причина. Той се захваща с теоретичното доказване на феномена и наблюдава теорията си при пациенти.
През 2007 г. съвместно с фирмата за медицински изделия "Балтон"- Полша, създават ин витро модел, чрез който тестват новата концепция. Той е и първият в света подвижен модел на бифуркации, направен от специални тръбички, които могат да се огъват и имитират напълно коронарните артерии. До този момент всички ползвали статичен модел за тестване на различните стентове. След публикациите на д-р Василев и колектив постепенно всички преминали към симулации с подвижни модели с меки стени. Така се изяснява патофизиологичният механизъм на случващото се при поставяне на стент в разклоненията на съдовете и се стига до реалните причини за "Дефекта". После докторът започва да мисли как да се преодолеят проблемите и създава специален балон, като първоначалната цел е той да подобри работата на обикновения стент. След това с инженерите на фирмата решават, че

на този балон може
да се натовари и стент

и така се появява различен по форма и размери бифуркационен стент. Новото при него е в балона - той изцяло повтаря формите на разклонението на съда и не позволява да започнат негативните геометрични промени в конфигурацията му, предизвикани от обикновените прави стентове.
От идеята до пускането на стента в производство минават 3 г. След гъвкавите модели стентът се тества на зайци - единият от одобрените начини за тестване на стентове в ЕС. Другият е на прасета. Екипът начело с проф. Гил печели научен грант от полското министерство на науката, който позволява финансиране на голяма част от нужните изследвания. Половината разходи поема и производителят "Балтон".

Подобрена версия

на стента се поставя и на експериментални прасета в Монреал, Канада, откъдето идват изключително добри резултати. След всички стъпки в проучванията стентът получава поетапно одобрение за употреба за различните си версии от ЕК. Д-р Василев става съавтор на патента заедно с двама висши представители на фирмата производител. "Това не е първият стент, патентован изобщо от българин, а първият, стигнал до реална продажба и приложение в ежедневната практика в Европа, Близкия изток и Азия", уточнява докторът. Досега са поставени около 400 стента и резултатите са добри. "Този стент е нещо просто, слага се лесно, намалява усложненията по време на процедурата и я съкращава", обобщава д-р Василев.
Стентът си е чиста геометрия, предмет на докторската дисертация на Василев, написана на английски и защитена на полски в Медицинския университет във Варшава през юни 2009 г. Оценката й е 6+, съобщена на крака под бурни аплодисменти от комисията професори в залата. Плюсът е рядко, специално отличие за изключителен научен принос, който се дава за дисертации от полския министър на образованието.
Концепцията на българина е официално приетата от Европейския бифуркационен клуб.
Д-р Василев е лицензиран лекар и инвазивен кардиолог в Полша още от 2008 г., но се връща въпреки отличните перспективи за работа. Прави го от патриотизъм и заради вярата си, че и в България има шанс за развитие. Постигнатото в Полша не бе възможно тук, признава докторът. Причината е, че българската държава няма политика за развитието на науката и не поощрява учените да работят у нас. Няма систематично производство на наука, особено в медицината, казва д-р Василев. Няма и един медицински център, разпознаваем от авторитетната научна общност извън България. У нас всяка идея се посреща с

"Ааа, това не може
да стане"

и затова шанс има само най-упоритата порода борци със статуквото, към която принадлежи и Василев. За успех в такава вражеска среда ти трябва много късмет, не можеш да разчиташ на система, която да те подкрепя.
Той самият има 12 публикации в научни издания с международно влияние и участия в 2 американски учебника по инвазивна кардиология. Д-р Василев е сред неколцината европейци, канени ежегодно на конгресите за развитие на кардиологията в Китай и Виетнам, организирани от американците. Въпреки наситените участия в чужди форуми на доктора му отнема цели 4 г., докато научната общност разбере, че той всъщност е българин, а не поляк. Просто защото голяма част от научната продукция, с която е известен, е свързана с Полша. Дали и нашата държава най-после ще схване, че истинската й конвертируема валута са хората с идеи и трябва да ги задържи?

 

 

Д-р Добрин Василев: След инфаркт спрете цигарите, иначе умирате

-Д-р Василев, защо инвазивните процедури са най-доброто лечение на инфаркта?
- Това е една от малкото медицински манипулации, които истински спасяват живота и го удължават. Интервенцията при инфаркт е намалила вътреболничната смъртност с над 50% в последните години у нас. Благодарение на създадените условия за развитие на това лечение България постигна едно от най-добрите равнища в света по интервенции, и то без доплащане от пациента. Не е вярно, че у нас има повече инфаркти, нито че се увеличават при по-млади хора. Просто допреди няколко години изоставахме в лечението. А за смисъла най-добре го е казал проф. Грег Стоун от Колумбийския университет в САЩ: “Лечението на острия миокарден инфаркт е причината, заради която си струва да станеш инвазивен кардиолог."
- Какво представлява сърдечният удар?
- Инфарктът се причинява от запушване на една или повече от артериите, които кръвоснабдяват сърцето. При сърдечните катетеризации се достига до артерията с катетър -
дълга тънка тръбичка,
която се вкарва през артерията на ръката или крака, и с балон се отваря запушеното. После на мястото се поставя стент, който служи като протеза за поддържане на стената на съда отворена.
- Излекуван ли си след това?
- Тази процедура спасява живота и силно ограничава или елиминира умирането на сърдечния мускул, но не премахва причината за инфаркт - атеросклерозата. За дълготраен ефект пациентът трябва да си взема лекарствата и да промени режима си на живот. Човек може да се труди и да живее нормално, но продължава да има болест, която може да се контролира.
- Какво се изисква, за да държиш болестта под контрол?
- На първо място спиране на пушенето, после редовен прием на лекарствата и определен начин на живот. Пушенето е директна причина за инфаркт, просто води до склонност за образуване на тромби в кръвта и разпукване на атеросклеротичните плаки в съдовете не само на сърцето, а изобщо.
- Ако човек спре цигарите днес, ще има ли ефект в бъдеще?
- Да. Смята се, че след 3 до 5 г. рискът на бившия пушач и на непушилия до момента се изравнява.
- В опасност ли са и хора, които не се смятат за пушачи, а припалват от време на време?
- Това не са непушачи.
- Вслушват ли се пациентите ви в предупрежденията за цигарите?
- Около половината да, защото им казвам истината - че ако продължат да пушат, ще умрат много бързо. Наркотиците също увреждат сърцето и могат директно да предизвикат инфаркт.
- Също толкова страшно ли е да имаш висок холестерол?
- Холестеролът е част от общия рисков профил, но не трябва да се преувеличава. Пациент пушач и хипертоник, който взема много лекарства, за да си поддържа холестерола, е с много по-висок риск от този, който има високо гранични стойности, но без други рискови фактори. Винаги трябва да се отчитат и възрастта, полът, наличие на хипертония. Самият холестерол също има профил - какво е разпределението на различните фракции.
Холестеролът просто е лесна цел за преследване
 защото се задава някаква стойност и започва да се гони. Много удобно, но той не е единствената причина за инфаркт. Трябва да се следи стриктно и да се поддържат прицелни нива, обаче да се взема предвид и фактът, че лекарствата за понижение на холестерола - статините, все пак имат и странични ефекти.
- Толкова ли е важно и храненето, колкото ни убеждават кампаниите за профилактика?
- Принципно да, начинът на хранене може да повлияе върху нивата на холестерола, но те до голяма степен са определени генетично. Ако на човек му е кодирано да има холестерол 6 милимола на литър кръв, колкото и диети да спазва, той никога няма да падне. Това може да стане само с лекарства.
- При кои хора има най-голяма опасност от сърдечен удар?
- Профилът е мъж над 50-те, пушач, с наднормено тегло, диабетик, с висок холестерол. При жените рисковата възраст започва рязко след настъпване на менопаузата, когато пада естрогеновият щит. Той зависи от функцията на яйчниците, не на матката.
- Има ли рецепта човек да остане здрав?
- Първо да има здраво мислене. Изключително важно е и движението, почти толкова, колкото и терапията. Когато вече си станал пациент, движението пак остава екстремно важен момент в терапията, може би най-важното лекарство. То има изключително оздравително действие върху сърдечния мускул и цялата сърдечно-съдова система. Човек трябва да отбягва отрицателните емоции и да се стреми към балансирано хранене, без да изпада в крайности. При нормална функция на сърцето няма нужда от драстични диети и режими. Човек не бива да се лишава и от полезната доза алкохол на ден - чаша вино или бира.