С риск да изглежда като конформизъм, ще кажа, че Everything everywhere all at once е добър филм.

Ще се аргументирам. Филмът е ДОБЪР. Няма да коментирам кинематографичната страна. Този филм е добър, защото обръща внимание на това, колко разпилени сме ние, хората, на настоящето. Как елементарни неща като любов, състрадание, човечност и взаимопомощ вече не са cool.

Бутафорността на ежедневието е кинематографичният похват. Не го харесваме. Защото не харесваме света, който създадохме. Зад бутафорията и халюцинацията все още има простички неща, които забравяме. Всичко започва да прилича на малко, романтично таванче, огряно от слънчев лъч, в което живеят бели гълъби и което затрупваме с ежедневния си интернето/мета/грам боклук, докато го превърнем в гротеската, в която живеем. С трупове на гълъби. Та ето така виждам аз разказаното в този филм. Има дори нещо от “Погнусата” на Сартр.

Не е лесно за преглъщане грозното. По-лесно е да извърнем поглед. А филмът е за нас и е добър.

*От фейсбук