Нови документи от турския архив разкриват, че турците знаели за Дякона още преди обира при Арабаконак и го наричали “главатар на бунтовниците”

По тяхно нареждане Стефан Стамболов спира издигането на паметника му в Карлово

Васил Левски вероятно е бил роден не през 1837 г., а през 1840 г. Това сочат нови дешифрирани документи от османския архив, където е поместен и регистърът на жителите в Карлово от 1844 г. Там Дяконът е вписан като 4-годишния по-малък син на Иван Кунчев.

Това сподели пред “24 часа – 168 истории” проф. Орлин Събев от Института по балканистика с център по тракология (ИБЦТ) при БАН.

От няколко години той се занимава с изследването на документи от османския архив, посветени на Васил Левски. Едва преди няколко дни проф. Събев изнесе

напълно неизвестни данни за Апостола

на свободата, които е открил миналата година.

“Много интересен е докладът от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша до великия везир Мидхат паша, в който се споменава за първи път името на Васил Левски – посочва проф. Събев. - Той е от 16 септември 1872 г. стар стил, нов стил 28 септември. От него става ясно, че османските власти имат сравнително добра представа за организацията, която Васил Левски основава и управлява на територията на българските земи.

В него валията обяснява, че е разкрита нелегална революционна организация, начело на която стои Васил Левски. Споменати с голяма точност са и имената на много комитетски дейци по градове – Севлиево, Плевен, Габрово, Търново, Троян, Тетевен, Ботевград, като трябвало да бъдат взети мерки срещу тях.

Това показва много добра информираност на валията. От друга страна обаче, има детайли, които подсказват, че това е информация, събрана към момента и недостатъчно прецизна. Например

за Дякона се казва,

че е родом от Пловдив, а той е от Карлово,

който териториално е бил част от Пловдивски окръг. Това може би е най-ранният османски документ, в който името на Левски не само се споменава, но се отбелязва и неговата водеща организационна роля в съзаклятието.”

Валията предложил на великия везир да се подсили охраната по бреговата ивица на Дунав и паспортният контрол и да се изпратят повече военни, защото смятал, че дейците ще дойдат от Влашко – Румъния.

Великият везир обаче не

бил толкова притеснен

и отговорил: “Продължете издирванията на комитетските дейци, но наближава зимният сезон и няма нужда да се подсилва охраната, защото подобни прониквания на дейци през реката вероятно ще секнат заради студа”. Междувременно се осъществил обирът на Арабаконак и когато властите ги заловили, разбрали, че те са част от тази революционна организация.

Това значи, че османците са знаели за Джингиби още преди обира на хазната, който е осъществен на 22 септември стар стил – 4 октомври нов стил. Те са го наричали “главатар на бунтовниците”.

Това отбелязва и проф. д-р Пламен Павлов от Великотърновския университет, който развива тази теория. Той посочва, че през цялото време османската власт се е отнасяла с Васил Левски като с лидер, защото смятали, че може да им се наложи един ден да преговарят с него.

“Новите документи, които прегледахме, показват една малко по-различна картина на социалната база на революционното движение – допълва проф. Събев. – Васил Левски е смятан за лидер на средната класа. В комитетите са участвали хора от тази класа. Това са били хора с възможности, с малък бизнес, с дюкянчета, работилници, занаятчии, свещеници, даскали. По-образована прослойка, която е и по-прогресивна. Дори прави впечатление, че османските власти показват предпазливост в наказанията, които налагат на комитетските дейци.

Когато залавят участниците в обира и се провежда следствие и процес, комисията предлага смъртни присъди, но правителството решава да прати тричленна комисия от Истанбул в София и да проведе процеса отново. Великият везир издава специална инструкция, в която казва да бъдат предпазливи по отношение на тежестта на обвиненията. На смърт да се осъдят само най-важните водачи. Комисията издава 62 присъди, като от тях само Димитър Общи и Васил Левски са осъдени на смърт, а в района имало около 400 - 500 дейци.”

Любопитно е и как османските власти са успели да разкрият извършителите на обира на хазната. “Според доклада двама тайни агенти посетили механа в Орхание - Ботевград, където по това време се намирали земеделецът Божил (Божил Генчев) и касапинът Велчо (Велчо Шунтов) – отбелязва проф. Събев. - Понеже двамата си шушукали нещо тайно, агентите решили да ги провокират, за да се издадат.

Единият от агентите се приближил до двамата и им казал, че уж иска да получи дял от откраднатата сума и ако не получи, ще уведоми властта. Така агентите заблудили двамата орханийци, че знаят, че те са участвали в обира. Тогава Божил казал, че те самите още не са получили дял и обещал да даде някаква сума, ако вземе нещо. По този начин Божил, без да иска, се издал и тогава двамата с Велчо били привикани на разпит. От запазените протоколи с разпити се вижда, че именно

двамата са първите разпитани в последвалото следствие в Орхание

И въпреки че Левски е осъден на смърт и обесен, османските власти не спират да се интересуват от него дори след Освобождението на България. Напълно нова информация дава и друг документ, който показва притесненията на Османската империя относно почитането на паметта на Дякона.

“Тези доклади сочат, че един

революционер, който в техните очи е бунтовник

и се е борил срещу тях, в България се издига в ранг на национален герой – споделя проф. Орлин Събев. - Доклад от 12/24 август 1890 г. на османския комисар в София до великия везир съдържа любопитна информация относно подготвяна театрална пиеса, посветена на революционната дейност, съдебния процес и екзекуцията на Левски.

Комисарят се свързал с тогавашния министър на народното просвещение и на финансите Георги Живков и настоял представлението да бъде отменено. И действително Живков издал необходимите разпоредби и пиесата не се състояла. Няколко актьори се възпротивили и дори били арестувани.

Вероятно в случая става дума за създаденото през същата 1890 г. Театрално благотворително дружество “Васил Левски” (преименувано през 1894 - 1895 г. на “Зора”), което изнасяло представленията си в дъсчения цирк на Анжело Пизи. Първоначалният състав на трупата включва актьори като Кръстьо Сарафов, Неделчо Щърбанов, Фратьо Фратев и др.”

Подобна е съдбата и на идеята да се издигне паметник на Васил Левски в Карлово. Строежът му бил по инициатива на граждански комитет, начело на който бил Стоян Заимов. Османският комисар съобщил с недоволство, че средствата за монумента са събрани доста бързо.

“Положили се основите и строежът спрял – обяснява проф. Събев. - От други докладни записки на комисаря става ясно, че Османската държава е направила всичко възможно, за да осуети проекта.

Тя е поискала от тогавашния премиер Стефан Стамболов да се спре строежът и той го е направил, защото е

поддържал добри отношения със султана

Стамболов е задържал издигането на паметника, като фундаментът му дори е бил покрит с дъски. Следващият премиер – Константин Стоилов, провежда съвсем различна независима политика и по негово време паметникът е открит на 2 ноември 1895 г.”

3 години по-късно се навършили 25 години от обесването на Васил Левски.

Това било първото официално отбелязване на годишнината. Отново имало доклади на комисаря, който уведомил правителството си, че са правени церемонии по този повод.

“Отговорът на великия везир бил упрек към него, че

не е предприел мерки да се спрат тези празненства

преди да бъдат осъществени”, разказва проф. Орлин Събев.

От новите дешифрирани документи става ясно, че Васил Левски е следен от османската власт както преди смъртта си, така и след, и дълго време след освобождението на България Османската държава се е месила в политиката на страната ни.