Използвам предоставената ми възможност с правото на отговор относно медийните изяви на Георги Лефтеров, съпруг на моята сестра.
Следя медийните изяви на Георги Лефтеров относно смъртта на неговия син и мой племенник, Юлиян Лефтеров. Не мога да скрия огорчението си, с което е поругана честта на моето семейство, достойнството ми, както и паметта на Юлиан.
Георги Лефтеров твърди, че моите собствени деца са плод на изневяра между съпругата ми и племенника ми. Истината е, че

децата ми са заченати по метода ин витро

което беше осъществено в клиника във Ванкувър, Канада, поради гинекологично заболяване на съпругата ми и нейната неспособност да зачене.
Това е в абсолютен противовес на твърденията на Георги Лефтеров. Прилагам копие от ДНК експертизата, с което се надявам въпросът около бащинството на децата ми да се приключи веднъж завинаги.

Това са моите деца и посегателството върху тях е наказуемо

във всяка една държава по света и аз ще се боря за тяхното благополучие и спокойствие до последно.
Във интервюто на г-н Лефтеров имаше много подмятания относно моето местожителство и финансово състояние. От 22 години живея в Канада, в град Келона, което е много добре известно сред моите близки, роднини и познати. В България съм бил многократно на почивка. Измислица е, че се намирам на остров, както и това, че се крия. Живея нормален живот като всеки канадски гражданин, плащам си таксите и развивам успешен бизнес, който ми дава възможност да се грижа добре за семейството си, а също така и години наред да подпомагам роднините си в България.
Точно тук искам да припомня на г-н Георги Лефтеров, който може би е забравил за финансовите помощи, с които той и неговото семейство се облагодетелстваха, живяха, а и все още живеят (въпросният магазин за оптика е изцяло закупен от мен). Тези финансови средства не спряха и до сетния час на племенника ми Юлиан, тъй като парите за искания откуп и разходите по погребението излязоха от семейния ми бюджет.
Това, което се случи с Юлиан наистина е трагедия, която не само аз, но и цялото ми семейство изживяхме много тежко. Разбирам мъката на един баща, загубвайки детето си, да търси виновниците на това тежко престъпление, но да избере мен за изкупителна жертва и да отправя обвинения за убийство срещу мен, е недопустимо и подсъдно. Никога

по никакъв начин не съм бил замесван в престъпния свят,

а също така и не познавам многократно споменаваните от г-н Лефтеров лица. Винаги съм бил в приятелски отношения с Юлиан, когото дори поканих и в Канада. Идвайки тук, той се запозна с канадка от български произход, с която сключи брак през 2006 година с намерението да остане и живее тук. Факт, който дори не е известен на баща му, който твърди, че познава добре сина си. За съжаление носталгията по близките, приятелите и България го накараха да се завърне. Какъв е бил животът му след завръщането му от Канада и с какво се е занимавал, на мен не ми е известно.
За отвличането на Юлиан са ми известни малко подробности. По това време наистина си бях в България, когато с мен се свърза Юлиан и ми каза, че е отвлечен. По това време той беше скаран с баща си, не живееше и не разговаряше с него, а самият аз не съм имал личен контакт с г-н Лефтеров през последните 10 години. Бях разбрал, че

ежедневно е упражнявал
физически и психически
тормоз върху
сестра ми 

Това беше и причината Юлиан да се премести в квартира. Беше поискана непосилна за мен сума, която с течение на времето прогресивно спадаше.
Сумата беше космическа и за мизерните финансови възможности на г-н Лефтеров. По указания на полицията и по искане на похитителите 42 хиляди евро бяха предадени на указаното място, след което за съжаление не чухме и не видяхме Юлиан. Една година след това беше открит трупът му, за което разбрах от електронните медии.
Както сами виждате от всичко изложено, обвиненията спрямо мен са нелепи и са плод на човек с болна фантазия.
Искам чрез страниците на вашия вестник да уверя г-н Георги Лефтеров, че ще потърся своевременно юридическа помощ и съдебна отговорност, за да бъде завинаги спрян този медиен цирк и тези несъстоятелни обвинения.

 

 

Георги Лефтеров: Ако има да казва нещо, да дойде в България

Kаквото и да говори шуреят ми, аз знам, че той е поръчал да убият Юлиан - непреклонен е Георги Лефтеров, бащата на убития от Наглите Юлиан. Ако има да казва нещо, да дойде в България и да го направи. След публикацията от миналия брой има раздвижване и започна да се говори за убийството на сина ми и за това защо няма обвинения за това престъпление. Викат ме при дознателката в понеделник. Крайно време е да се действа по този случай, защото нещата са ясни - били са 5-има по време на отвличането, Сапата е убит, остават 4-ма. В началото, когато го отвлякоха, дори се съмняваха, че аз съм го направил. Представяте ли си? После почнаха друго - "Кажи сега на кой плаж се пече синът ти с парите?"
Преди дни Лефтеров-баща и съпругата му получават нотариални покани. Искат от тях да връщат 3 заема към финансови институции, които синът им е теглил, докато е бил жив. Сумите са от 5 до 8 хиляди лева за всеки кредит.
"Разправят, че Юлиан бил бандит, а той е теглил кредити. На кой бандит ще дадат такива заеми, без да има законни доходи. Сега трябва аз, съпругата ми и дъщеря ми да връщаме парите, защото по закон наследяваме дълговете му. Откъде - накъде? Първо трябва държавата да си свърши работата. Да има обвинени и осъдени за убийството на сина ми, да платят кръвнината и тогава ще погасим заема. Ако беше жив, той щеше да ги върне тези пари, а те го убиха и още няма виновен за това" - разказва Георги Лефтеров. Преди дни той е пуснал жалба до МВР, която започва с три въпроса: 
-  Правова държава ли е България?
- Ръководим ли се от върховенството на закона?
- Можем ли да имаме вяра в правоохранителните органи?
След това пита защо няма информация за това дали са изискани записите от камерата в близост до входа, откъдето е отвлечен синът му. Задава и въпрос защо три години след образуването на досъдебното производство за убийството му няма обвинения срещу извършителите.
След като трупът на Юлиан Лефтеров е открит в Плана планина, от полицията изземват два лаптопа и мобилни телефони от дома на баща му. Това се случва на 10 януари 2009-а.
Половин година по-късно пускат молба до прокуратурата да му ги върнат. Подписват протокол в СДВР и си вземат компютрите, но от тях липсват захранващите батерии.
"През всичките тези години сътрудничим на полицията и прокуратурата и не сме очаквали, че при правоохранителните органи могат да изчезнат веществени доказателства, които са иззети, протоколирани и описани съгласно разпоредбите на НПК" - пише още в жалбата.