Здравейте, 11 ден от търсенето на Емил. Борим се в планината с доброволци, работим с полицията за сигналите които се пращат и се струват достатъчно валидни. Най-тежката за мен част вече усещам как започва и това е търпението - търпението на органите на реда да намерят нещо което ние като доброволци не можем, надеждата че нещо сме изпуснали, нещо не сме могли да вземем. Нарочно не казвам чакане, защото никой не е спрял, и никой няма да чака. За мен лично вярата и непоколебимата надежда е че Емил е жив и здрав, и каквото и да стане ще се върне при нас за една много голяма лекция от мен - това ме държи, това държи и всички доброволци. По темата с радиестезите, астролозите и всички неконвенционални методи имам няколко къси думи - абсолютно съм съгласен да направим едно общо място където всички тези хора да обменят информация, и когато дружно намерят една локация да идем да я проверим, но когато 40 човека на ден ти казват 40 различни неща е трудно да се разбере какво се случва. Още по-къс ми се иска да съм за 0,1% от хората които просто развиват неверни теории, от това че аз самия съм му направил нещо, до още по-фантастични сценарии - моля ви, не махайте фокуса от брат ми, не насаждайте излишни мнения като нямате достаъчно информация да ги подкрепите - въпреки това че не спирам от ставане до лягане, специално ще обърна внимание да ви обясня всичко нужно за да видите защо аз така мисля и действам. Съобщенията са ми отворени. За край ще използвам трибуната на моя профил, която би била нищо без всички тези 99,99% хора които я издигнаха за да продължа да ви показвам най-ценното в моя профил - Емил и това какъв човек с голямо Ч е. Дори и аз не ги бях виждал тези видеа, няма да крия, мой пропуск като негов брат, но сега в 11-ия ден от неговата липса, всичко което виждам ми стопля душата и ми казва "колкото трябва". Това с кафетата е как изненадва приятелка със закуска, в коментарите има още видеа със специални моменти.

Публикувахте от Martin Boev в Сряда, 8 февруари 2023 г.