Освен това сега само за вечерта се харчат много пари - например пликът с подаръци за всеки номиниран, независимо дали печели, или не, възлиза на около 100 хил. лв.

Любопитното е, че победителите през 1929 г. са били обявени три месеца по-рано пред медиите. В следващите години Академията изпращала на вестниците списъците с победители преди церемонията, за да могат по-бързо да ги отразят. В началото на 40-те обаче „Лос Анджелис Таймс“

публикувал победителите една година

по-рано и от 1941 г. се въвело правилото със запечатаните пликове и никой не знаел кои са носителите до самото връчване на наградите (как изборът се пази днес в тайна, четете на ????? стр.).

Названието „Оскар“ в онази вечер също не съществувало, но блясъкът още тогава бил налице. Статуетката, която получават всички наградени - голият мъж със скръстени ръце и сабя в тях, се е наричала The Academy Award of Merit, но от 1934 г. се появило пословичното „Оскар“. Академията официално приема името през 1939 г.

Друга основна разлика при провеждането на събитието преди е, че в продължение на десетилетия е имало 5 филма, борещи се за титлата „най-добър“, като преди малко повече от 10 г. Академията увеличава този брой на 10, за да може повече ленти да влязат в списъците. Традицията от много години е последната връчена категория да бъде тази за най-добър филм.

Интересното е, че за първи път хората успяват да чуят връчването на „Оскарите” на живо по радиото през 1930 г., а да ги видят по телевизията в ефира на NBC - през 1953 г., когато церемонията продължава час и 30 мин.

Сега събитието е около 4 часа и никой от зрителите няма интерес да стои толкова време пред телевизора, за да гледа връчването на статуетките. Ако Академията за филми не промени изцяло церемонията, тенденцията за спад на гледаемостта ще се задълбочи.